Бяла смърт

— Зная, че искаш. Но ще се нуждаем от опита ти в гората, за да се измъкнем оттук. — Видя упоритото изражение на Бен и добави: — Опасността за твоите хора става по-голяма с всяка секунда. Не ме бави.

От посоката, накъдето бе тръгнал Дзавала, се разнесе приглушено боботене на мотор. Хората на Баркър не бяха рискували след миналото посещение на Бен и не бяха оставили ключове, но Дзавала бе в състояние да разглоби двигател на лодка и насън, да не говорим да го включи. Миг по-късно мощният двигател на джета доволно мъркаше под краката им.

— Знаех си, че швейцарското ми ножче ще свърши работа — каза Дзавала.

Остин погледна неспокойно към езерото и се намести пред Дзавала, който вече бе с пушка в ръка. След секунда джетът летеше по водата към светлините на катамарана.

Остин не обичаше джетовете. Бяха шумни замърсители и нямаха друга цел, освен да тормозят летовниците на плажа, животните и платноходките. В същото време признаваше, че да караш джет е като да яхнеш плаващ мотоциклет. Само след няколко минути двамата с Дзавала вече можеха да различат очертанията на катамарана и без помощта на очилата за нощно виждане. Той като че ли бе спрял. Хората на борда явно бяха чули звука на бързо приближаващия джет и бяха видели бялата опашка зад него. Включи се прожектор.

Заслепен от ярката светлина, Остин се сви ниско зад волана, макар да знаеше, че реакцията му е закъсняла. Беше се надявал да се доближи до баржата, преди да ги засекат. Достатъчно бе ескимосите само за миг да зърнат лицето му, за да го разпознаят като неканен гост и следователно — враг. Направи рязък завой и джетът вдигна стена от пяна. Прожекторът ги откри за секунди. Остин зави в противоположната посока, без да знае докога ще може да издържи на тази водна акробатика, нито дори дали от слалома му има някаква полза.

— Можеш ли да угасиш тая лампичка? — извика през рамо.

— Дръж това чудо по-спокойно и ще я угася — извика в отговор Дзавала.

Остин намали скоростта и плъзна джета успоредно на катамарана. Знаеше, че така е лесна мишена за онези на борда, но трябваше да рискува. Дзавала вдигна пушката и натисна спусъка. Оръжието изтрещя. Светлината не угасна и лъчът отново ги откри. С пищящи от първия гърмеж уши, Остин по-скоро почувства, отколкото чу втория изстрел. Светлината изгасна.

Мъжете на борда извадиха фенерчета, мракът бе разсечен от тънки лъчи и Остин чу гърмежите и трясъка на огнестрелно оръжие, но вече се бе отдалечил извън обсега на светлините. Караше джета бавно, за да не оставя издайническа бяла следа. Чуваше плясъка на куршумите във водата. Катамаранът отново потегли.

Остин бе сигурен, че стрелбата не е забавила изпълнението на чудовищната задача на борда, а дори го е ускорила. Знаеше, че ако се опита да приближи катамарана, двамата с Дзавала ще станат на решето. Трескаво се опитваше да измисли нещо — и губеше безценни секунди. Спомни си какво бе казал Бен за катамарана и го осени идея. Сподели замисъла си с Дзавала.