![Собствено правосъдие [Divine Justice - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/7/sobstveno-pravosdie-divine-justice-bg-download.jpg)
Собствено правосъдие [Divine Justice - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Собствено правосъдие [Divine Justice - bg]». Краткое содержание книги:
Сега Оливър Стоун е най-издирваният убиец в Америка. Но не само от ФБР. Един човек от миналото му го иска мъртъв, и то веднага. А членовете на клуб „Кемъл“ го искат жив и са готови да рискуват живота си, за да го спасят.
Часове след двата фатални изстрела Оливър пътува с влак за Ню Орлиънс с надеждата, че след урагана „Катрина“ наемат строителни работници на черно. Във влака обаче става побой, добрият самарянин Оливър се намесва и трябва да слезе на първата гара, за да избегне проверката на документите. Внезапното прекъсване на пътуването му го отвежда в едно миньорско градче, където постоянно се случват загадъчни инциденти. Самият Оливър на няколко пъти е на косъм от смъртта. А човекът от миналото вече е надушил следите му. Членовете на клуб „Кемъл“ също. Кой ще го открие пръв?
— Значи Хауард Тайри разполага с лично феодално владение, в което върши каквото си пожелае — избоботи Рубън. — Включително търговия с дрога и задържане на невинни хора.
— Така изглежда — въздъхна Кейлъб.
— Откри ли нещо за втората галерия? — попита Анабел.
— Да. — Кейлъб извади няколко листа, разпечатани в библиотеката. — Тя е била прокопана успоредно на онази със затрупаните миньори. Прочетох един-два вестникарски материала и ги сравних с някои сведения за строителството на затвора. Обръщам ви внимание, че заключенията ми не могат да бъдат съвсем точни, защото никой не публикува архитектурните планове на затворите в интернет. Но спасителната галерия стига чак до върха на хълма, защото там са били затрупани миньорите. За разлика от първата тя не е засегната от експлозията на газ. Именно по тази причина спасителите оцеляват. Известно е, че след инцидента мината е запечатана, но това се отнася до главния вход. Никъде не се споменава за спасителната галерия.
— Когато някой решава да строи затвор, който да е като крепост, той положително ще се погрижи да запуши и тунела, прокопан под основите му — поклати глава Рубън.
— Всичко запушено има начин да бъде отпушено — заяви Анабел, крачейки напред-назад.
— Зная със сигурност, че Хауард взе участие в изготвянето на строителните планове — каза Тайри. — А той не е от хората, които забравят за резервните варианти.
— Но защо би го направил? — вдигна вежди Алекс. — Това засилва опасността от бягство на затворници.
Анабел спря да крачи и се извърна към него.
— От информацията на Кейлъб е ясно, че обитателите на „Блу Спрус“ са държани в единични килии. Оковават ги във вериги и ги претърсват при всяко отскачане до тоалетната, а надзирателите са повече от тях. Времето за разходка е само един час на ден. Явно никой не допуска, че бягството е възможно. Но в случай че държиш канал за разпространение на дрога, положението става съвсем различно. Част от хората ти трябва да напускат затвора, и то редовно, всяка нощ.
— Спокойно биха могли да го правят и от домовете си — възрази Кейлъб.
— От казаното дотук стигам до заключението, че Хауард Тайри е от хората, които искат да контролират всичко и всеки. Бас държа, че управлява подчинените си с желязна ръка.
— Тук си права — кимна Тайри.
— Къде отиват част от кашоните, предназначени за съда? — попита Алекс. — Разбира се, ако приемем, че те съдържат наркотици.
— В затвора — простичко отвърна Тайри. — Това никак не е трудно, защото там се извършват всекидневни доставки на храна и оборудване. А съдебните архиви са отлично укритие, тъй като никой няма да седне да ги проверява.
— Значи подмяната става някъде по пътя — замислено кимна Анабел. — Отклонените кашони отиват в затвора, а оттам поемат по маршрута си. За куриери използват наркозависимите миньори. Всичко това потвърждава първоначалната ми теория. Не е възможно един куп надзиратели всяка нощ да напускат затвора през главния портал, носейки кашони с незаконни хапчета. Хеликоптерът също не върши работа, защото нощните полети привличат вниманието.
— Вероятно става през задния вход — предположи Хари.
— Точно така. Който според мен е именно резервната галерия.
Алекс я гледаше с нескрито учудване.
— Значи откриваме входа на тази галерия и проникваме през него, въпреки че има някаква защита? — попита той. — А после се промъкваме през нея и влизаме в строго охраняем затвор, пълен с въоръжени до зъби надзиратели, които на всичко отгоре припечелват и от търговия с наркотици?!
— Това ми звучи като добър план — възбудено рече Рубън.
— А на мен ми звучи като самоубийство! — гневно отвърна Алекс.
— Мисля, че и двамата грешите — успокои ги с равен глас Анабел.
76
— Заклевам се, че ще видя сметката на Маклин Хейс, дори това да е последното нещо в живота ми! — каза Нокс.
Отново бяха в килията, доста часове след като Хейс заби прословутия последен пирон в ковчезите им.
— Но ще бъде противозаконно — напомни му Стоун, повдигнал се на пръсти пред процепа, който служеше за прозорец. Той гледаше към централния паркинг, но през полупрозрачния навес не се виждаше почти нищо. — Ще те обявят за издирване и в крайна сметка пак ще се озовеш в затвора.
— Усещам иронията ти, но въпреки това ще го направя!
— Само ако се измъкнем оттук.
— Тук е проблемът — въздъхна Нокс. — А засега не виждам такава възможност.
— Мисля, че грешиш.
— Наистина ли? — изправи се върху нара Нокс.