Черен лед
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черен лед». Краткое содержание книги:
Милиардерът Палмър Лойд решава да се сдобие с това чудо — колосален метеорит, най-големият и най-странният, намиран някога на планетата — за да украси с него грандиозния си частен музей. За да постигне своето, той е готов да плати всякаква цена — от милиони долари, до човешки живот.
Но да се пренесе такава чудовищна тежест до другия край на света е задача на самата граница с невъзможното. Шефът на екипа — Глин, не е свикнал да разчита на късмета и не признава отстъпление — двойната осигуровка е негов железен принцип, а безпощадното преследване на целта — стил на мислене и действие.
Взети са предвид всички възможни ходове, събран е екип годен да отговори на свръхвисоки изисквания — научни, психологически и физически, на хората са обещани огромни пари и слава, а досиетата им са проучени до последната буква. Но въпреки всички осигуровки… планът не сработва, на крачка от осъществяването на великата мечта. Пред прага на Антарктика, сграбчени в мъртвата хватка на ледения ад, авантюристите се сблъскват с ужасяващата загадка за произхода и същността на своята находка. Това е мистерията, която трябва да решат, ако искат да оцелеят. Но пътят към спасението е преграден от разочарования, страх, предателства и смърт — стената от черен лед между човешкото достойнство и гибелта.
Тя изгледа мрачно двамата непознати.
— Мистър Хауъл, отстранете служителите на ЕИР от мостика.
— Това — рече тъжно Глин, — няма да е възможно.
Нещо в тона му изглежда принуди Бритън да се поколебае.
— Какво искате да кажете?
— „Ролвааг“ е чудесен кораб, последна дума на морската компютризация. Като предпазна мярка ЕИР използва тази компютризация при непредвидени обстоятелства като това. Виждате ли, нашите системи могат да контролират главния компютър. Обикновено този контрол е прозрачен. Но след като „Ролвааг“ бе докаран до брега, деактивирах този байпас. Сега ние единствени разполагаме с кодовете за достъп до управлението на главните двигатели. Не можете да подадете нито една команда до машините или кормилата, ако преди това не бъде въведена съответната парола.
Бритън го погледна, върху лицето й се четеше тиха ярост. Хауъл вдигна телефонната слушалка на командния пулт.
— Охрана — на мостика, веднага.
Бритън се обърна към вахтения офицер.
— Заповядайте готовност на машината за маневра.
След като офицерът вкара поредица от команди, последва тишина.
— Машината не отговаря, госпожо. Таблото ми е изключено.
— Пуснете диагностична програма — рече тя, пристъпи напред и се наведе над пулта.
— Капитане — продължи Глин, — боя се, че ще трябва да изпълните докрай всяка буква и алинея на договора си, независимо дали това ви харесва, или не.
Тя се обърна рязко, погледът й се впи в очите му. Каза му нещо, но толкова тихо, че Макфарлън не можа да го чуе. Глин пристъпи напред.
— Не — рече той, почти шепнешком. — Вие обещахте да отведете като капитан този кораб до Ню Йорк. Аз само добавих гаранция, която да предотврати неизпълнението на това обещание — от вас, или от други хора.
Бритън замълча, високото й тяло потреперваше леко.
— Ако отплаваме сега, прибързано, без план, те наистина ще ни потопят. — Тонът на Глин си оставаше нисък, убедителен, настойчив. — Самото ни оцеляване сега зависи от това да следвате нарежданията ми. Аз знам какво правя.
Бритън продължаваше да го гледа.
— Това няма да мине.
— Капитане, вие трябва да ми повярвате, като ви казвам това, защото ако искаме да оцелеем, можем да следваме само един курс на действие. Вие трябва да ми сътрудничите, инак всички ще загинем. Толкова е просто.
— Капитане — намеси се вахтеният офицер, — диагностичната проверка…
Той замлъкна, след като видя, че Бритън не го слушаше. На мостика се появиха неколцина офицери от охраната.
— Чухте капитана — излая Хауъл и даде знак на екипа по сигурността да пристъпи напред. — Освободете мостика от хората на ЕИР.
Агентите на Глин се стегнаха в готовност при пулта си.
И тогава Бритън бавно вдигна ръка.
— Капитане… — понечи да рече нещо Хауъл.
— Могат да останат.
Хауъл я изгледа изумен, но Бритън не се обърна. Последва дълга, мъчителна пауза. Тогава Глин кимна на екипа си.
Седналият мъж извади къс метален ключ, който бе окачен на врата му, и го мушна в пулта. Глин пристъпи напред, набра къса серия от команди, след това се обърна към клавиатура само от числа и натисна отново няколко клавиша.
Вахтеният офицер вдигна глава:
— Сър, таблото отново светна.
Бритън кимна.
— Моля се Богу, че наистина знаете какво правите.
Не погледна Глин, като произнесе тези думи.
— Ако можете да се доверите на нещо, капитане, надявам се, че ще се доверите на това. Аз сключих професионален договор — и личен също — да докарам метеорита в Ню Йорк. Хвърлих огромни ресурси за решаването на всеки проблем, с който бихме могли да се сблъскаме — включително и настоящия. Аз — ние — няма да се провалим.
Ако тези думи имаха някакъв ефект върху Бритън, Макфарлън не можа да го забележи. Погледът й си оставаше резервиран.
Глин отстъпи назад.
— Капитане, следващите дванайсет часа ще бъдат най-трудните от цялата мисия. Успехът сега зависи от частичен отказ от правомощията ви като капитан. За което моля за извинение. Но след като метеоритът бъде в безопасност в товарния танк, корабът отново ще бъде ваш. А утре по обяд ние вече ще сме далеч, на път за Ню Йорк. С безценно съкровище на борда.
Макфарлън забеляза, че когато я погледна, Глин се усмихна: беше едва доловима, напрегната, но все пак усмивка.
От радиорубката излезе Банкс.
— „Птичката“ е идентифицирана, госпожо. Това е вертолет на „Лойдс холдингс“, който изпраща шифровани позивни по честотата кораб-кораб.
Усмивката се стопи от лицето на Глин. Той хвърли бърз поглед към Макфарлън. „Не ме гледай така“, едва не рече на глас Макфарлън. „Ти трябваше да го държиш настрани.“