Черен лед
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черен лед». Краткое содержание книги:
Милиардерът Палмър Лойд решава да се сдобие с това чудо — колосален метеорит, най-големият и най-странният, намиран някога на планетата — за да украси с него грандиозния си частен музей. За да постигне своето, той е готов да плати всякаква цена — от милиони долари, до човешки живот.
Но да се пренесе такава чудовищна тежест до другия край на света е задача на самата граница с невъзможното. Шефът на екипа — Глин, не е свикнал да разчита на късмета и не признава отстъпление — двойната осигуровка е негов железен принцип, а безпощадното преследване на целта — стил на мислене и действие.
Взети са предвид всички възможни ходове, събран е екип годен да отговори на свръхвисоки изисквания — научни, психологически и физически, на хората са обещани огромни пари и слава, а досиетата им са проучени до последната буква. Но въпреки всички осигуровки… планът не сработва, на крачка от осъществяването на великата мечта. Пред прага на Антарктика, сграбчени в мъртвата хватка на ледения ад, авантюристите се сблъскват с ужасяващата загадка за произхода и същността на своята находка. Това е мистерията, която трябва да решат, ако искат да оцелеят. Но пътят към спасението е преграден от разочарования, страх, предателства и смърт — стената от черен лед между човешкото достойнство и гибелта.
Валенар най-сетне проговори.
— Това е метеорит — рече той безизразно, сухо.
„Значи знаеше.“ Това бе най-малко вероятният вариант, който бяха анализирали; но сега бе станал вариантът, който трябваше да следват.
— Да.
Валенар се обърна. Тежкото му вълнено палто се отметна и се видя стария люгер, втъкнат в колана му.
— Вие крадете метеорит от моята страна.
— Не е кражба — рече Глин. — Действаме в рамките на международното право.
Валенар се изсмя с къс смях, който прозвуча кухо на почти пустия мостик.
— Знам. Вие провеждате минна операция, а метеоритът е метал. В крайна сметка сгреших: вие наистина сте дошли тук да търсите желязо.
Глин не отвърна нищо. С всяка дума на Валенар той получаваше безценна информация за човека; информация, която щеше да му позволи да прави по-точни предвиждания за бъдещото му поведение.
— Но вие, сеньор, сте извън моето право. Правото на команданте Валенар.
— Не разбирам — рече Глин, макар че бе наясно.
— Вие няма да напуснете Чили с този метеорит на борда.
— Ако го намерим — рече Глин.
Валенар замълча за миг и в тази пауза Глин забеляза, че той всъщност не знаеше, че са го намерили.
— Какво ще ми попречи просто да докладвам за това на властите в Сантяго? Те поне не са още подкупени.
— Свободен сте да докладвате комуто искате — рече Глин. — Ние не вършим нищо незаконно.
Знаеше, че Валенар в никакъв случай нямаше да докладва. Той бе от онзи тип мъже, които сами биха намерили решение.
Валенар дръпна силно от пурата си и издуха дима към Глин.
— Кажете ми, сеньор… Ишмаел, нали така беше?
— Всъщност името ми е Глин.
— Разбирам. И тъй, кажете ми мистър Глин, защо дойдохте на кораба ми?
Глин знаеше, че трябва да отговори внимателно на този въпрос.
— Надявах се, команданте, че бихме могли да постигнем споразумение с вас.
Зърна очаквания гняв, изписан върху лицето на командира, и продължи с натиска си.
— Упълномощен съм да ви дам един милион долара в злато за вашето сътрудничество.
Валенар изведнъж се усмихна, очите му бяха като забулени.
— Носите ли го?
— Разбира се, че не.
Команданте лениво подръпна от своята пуро.
— Може би, сеньор, вие си мислите, че и аз имам цена — като другите. Защото съм южноамериканец, мръсен латинец, че винаги ще бъда готов да ви сътруднича в замяна на ла мордида.
— Като съдя по собствения си опит, никой не е неуязвим от корупцията — каза Глин. — Включително и американците.
Той изпитателно се взря в командира. Знаеше, че ще откаже подкупа, но дори и отказът му щеше да носи информация.
— Щом вашият личен опит е такъв, значи сте водили покварен живот, заобиколен от блудници, дегенерати и хомосексуалисти. Вие никога няма да напуснете Чили с този метеорит. Настоявам да си вземете златото, сеньор и да натъпчете курвенската коно на майка си с него.
Глин не отговори на тази най-силна испанска обида.
Валенар свали пурата си.
— Има и още нещо. Изпратих човек, който да разузнае острова и той не се завърна. Казва се Тимер. Той е моят офисиал де комуникасион — офицерът по свръзките.
Глин бе леко изненадан от това. Не очакваше команданте да повдигне въпроса, още по-малко да признае, че го е пратил на шпионска експедиция. В крайна сметка този мъж се бе провалил, а Валенар определено бе човек, за когото провалът заслужаваше единствено презрение.
— Той преряза гърлото на един от хората ми. Ние го задържахме.
Командирът присви очи, в един миг изглеждаше като че ще загуби самообладание. Но бързо се съвзе и се усмихна.
— Вие ще ми го върнете, нали?
— Съжалявам — рече Глин. — Но той е извършил престъпление.
— Вие ще го върнете веднага, инак ще взривя кораба ви — повиши тон Валенар.
Глин отново почувства как го залива недоумение. Тази безразсъдна заплаха надхвърляше размерите на ситуацията. Един офицер-сигналчик лесно би бил заменен, не беше от висок ранг. Тук имаше нещо повече, отколкото се виждаше на пръв поглед. Трескаво обмисляше възможностите, докато формулираше отговора си.
— Това няма да бъде разумно, след като вашият човек се намира в ареста на кораба.
Команданте се вторачи в Глин. А когато заговори, тонът му бе отново спокоен.
— Върнете ми Тимер и може би ще преосмисля решението си дали да ви оставя да вземете метеорита.
Глин знаеше, че това бе лъжа. Ако му върнат младежа, Валенар би ги оставил да си тръгнат точно толкова, колкото ако наистина можеха да му го върнат. Бе разбрал от Пъпъп, че команданте има фанатично предан екипаж. И сега може би бе в състояние да разбере защо: Валенар отвръщаше на лоялността на хората си със същата свирепа лоялност. Глин бе сметнал, че той щеше да бъде мъж, за когото останалите хора са заменими. Не бе очаквал да види тази черта на Валенар. Тя не пасваше на портрета, който хората му в Ню Йорк бяха съставили, нито на досието за миналото му, с което се бе сдобил. Но въпреки това те бяха полезни. Налагаше се да направи преоценка на Валенар. Във всеки случай сега разполагаше с необходимата му информация: вече знаеше какво знае Валенар. А собственият му екип бе имал достатъчно време да стори онова, което бе необходимо.