Нежна завист

— Не обичам да ми нареждат какво да правя. О, благодаря, Кийша, чудесно кафе. Впрочем исках лично да се погрижа да получиш чека.

— Можеше да го изпратиш по пощата.

— Е… Гейл спомена, че скоро се изнасяш от тук.

— Ясно — равнодушно казах аз. — Е, истина е. Ще осребря чека ти и ще замина за Австралия.

— Така ли? — тревожно попита Том. — Тъкмо те открих отново, не можеш да избягаш от мен по този начин.

— Мога да постъпя както поискам — заявих с огорчение. — Жените сами управляват съдбата си.

— Но ще загубя един от най-добрите си приятели — възрази Том.

Пронизах го с поглед.

— Аз съм просто сестрата на момичето, с което живееш. А и имам предостатъчно приятели, благодаря.

— И гаджето ти Гордън, разбира се — саркастично отбеляза той.

Спомних си за откровеното флиртуване на Гордън с русокосия младеж.

— Връзката ми с Гордън не е твоя работа — гордо заявих.

— Защо се държиш така ужасно, Алекс? — сърдито попита Том. Обикновено аз си задавах този въпрос хленчейки, а той го изкрещя в лицето ми, сякаш все още бе в армията и говореше на редник, чиито обувки не са добре лъснати.

— Как се държа? — сопнах се и грабнах чека, преди да е размислил. — Просто нямам нужда от подкрепата на още един мъж, Том. А и Гейл не би одобрила това.

— Кой дава пет пари дали Гейл одобрява? — каза Том. — Проклет да бъда, ако отново допусна да ми се изплъзнеш.

— Е, тогава започни да скубеш косите си — изръмжах.

— Не можеш просто да изчезнеш. А работата ти в галерията?

— Каква галерия — засмях се аз. — Всичко е изгоряло, мокро и изпотрошено… а помощник-управителката се появи гола на трета страница на вестниците.

Том се усмихна.

— На мен ми се стори доста забавно. Особено ми хареса последната част.

— Е, винаги си искал да ме видиш гола — предизвикателно отбелязах.

Той повдигна вежди.

— Така е. И не бях разочарован.

— Какви ги говориш? — изкрещях.

— Истина е — спокойно отвърна Том. — О, хайде, Алекс, отлично знаеш, че това би допаднало на всеки нормален мъж.

— Хм — промърморих аз. — Е, можеше да се обърнеш.

— Не бях длъжен. А Гордън не прояви особен интерес.

— Е, добре — казах след кратка пауза. Не можах да измисля остроумен отговор. — Уморена съм и имам месечно неразположение, така че, ако нямаш нищо против, остави ме на мира да си почина.

— Но трябва да ти кажа още толкова много неща — възрази Том.

— Няма какво повече да си говорим — категорично заявих. — Благодаря за чека и довиждане. — Станах и гневно закрачих към банята. — Ще вляза да измия косата си.

— Преди малко си я измила — каза Том и посочи към кърпата на главата ми.

— Е, може би — надменно отвърнах аз, — но ще си направя… маслена баня. Предай много поздрави на Гейл следващия път, когато я заведеш да гледате «Гаврош».

— Алекс! — извика Том и скочи на крака. — Почакай! Трябва да ти кажа нещо.