Нежна завист

Ужасено погледнах надолу и видях Дуайт С. Лимо, чиито очила с оранжеви рамки докосваха задника ми, защитен само от тънката материя на роклята.

— Няма нищо по-хубаво от малко месце за щипване — добави той, изсмя се и ме шляпна така, че би могъл да предизвика международен скандал. — Поддържай такива форми.

Отворих прозореца и едва слязох, с разрошени коси и зачервено лице. Дуайт ми намигна.

— Без бикини — провлачено прошепна той. — Харесвам и момичета, които знаят как да се обличат.

— Ха-ха — промърморих аз и побързах да се отдалеча.

— Затвори онзи проклет прозорец! — извика госпожа Понсънби. — Да не искаш всички да измрем от хипотермия?

Изпаднах в паника, но си дадох вид, че не съм я чула. Кийша ме спаси, като раздаде на всички чаши червено вино.

— Отвратително — каза лейди Де Уинтър. — А всичкото сирене е твърдо и потъмняло.

— Печено сирене и салам, традиционно леко прегорели — каза Бронуен. — Стара уелска рецепта.

— Щом не ви харесва, пийнете малко бренди — предложи Кийша и наля в чашата й.

— Бренди и червено вино! — изпищя лейди Де Уинтър.

— Южноафрикански коктейл, чуден е — каза Кийша, без окото й да мигне. — О, вижте тази хубава картина с маслени бои. Сигурно не можете да си я позволите.

— Моля? Мога да купя всичко в тази галерия! — заяви лейди Де Уинтър и се изправи в цял ръст, който бе едва метър и шестдесет. За мой ужас, Кийша изпусна тънка струйка дим в лицето й.

— Всички твърдят това — изтъкна тя.

— Ммм, Кийша, трябва да ти кажа нещо — процедих през зъби. — Не говори така с клиентите!

— Е, не искам да се правя на остроумна, Ал, но старата чанта лазеше по нервите ми. Всъщност на нея й харесва.

— Какви са тези грозни глинени фигурки? — гръмогласно попита някаква жена. — Четиригодишното ми дете може да направи по-хубави!

— О, нека погледна — настоя Джак Хърмън.

Сърцето ми се сви още повече. Джак Хърмън бе изкуствовед с публикации в «Ивнинг Стандард», вероятно най-изявеният експерт по съвременна скулптура. Искаше ми се да изкрещя: «Не! Не тази! Почакайте да направя по-сполучлива!»

— Толкова са жалки, нали? — отбеляза жената.

През прозореца видях мерцедес, който спря пред галерията. Униформеният шофьор отвори вратата и подаде ръка на майка ми, облечена с електриково палто, украсено с пайети, зашити във формата на петле. След нея слязоха Том Дръмънд с красива черна вратовръзка и сестра ми Гейл с платинена къса рокля, която приличаше на лъскава тениска. Косите й бяха малко по-къси и олекнали, откакто се бяхме видели за последен път. Сега край лицето й се спускаха секси къдрици. Явно бе пазила и диета и скулите й още повече изпъкваха. Дългите й гладки крака бяха обути в сандали с тънки каишки, а на едното й рамо бе окачена малка чанта «Прада».

Погледна тълпата вътре с удивление и ненавист.

— Хайде, скъпа — подкани я мама, — може би с Том ще изберете нещо за къщата.

Оттеглих се в един ъгъл. Точно сега не бях готова за среща с «малката русалка» и «чаровния принц».