Нежни екстази
- Автор: Тейлър Джанел
- Серия: grey eagle #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Икономова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежни екстази». Краткое содержание книги:
— Не аз те лишавам, ти я разруши. Остави ме на мира, трябва да помисля как да постъпя. Утре заминавам за лагера на Черната стъпка. Няма да се върна, докато Лия или детето са тук, ако въобще някога се върна.
— Няма да те пусна да си отидеш, Шали. Ти си моя съпруга, моя любов.
— Не можеш да ме спреш. Смятат ме за принцеса Шали, дъщеря на вожда Черния облак. Ти няма да посмееш да разкриеш истинската ми самоличност и да застрашиш своята и на сина си чест. Как иначе би могъл да ме спреш? Ти измени на любовта ни с една бяла никаквица. Кой би ме обвинил или би ме спрял да се върна при баща си?
— Аз няма да ти разреша — твърдо повтори той.
— Ще видим — сряза го тя, а после си тръгна, оставяйки двамата воини.
Ще я спреш ли? — запита Бялата стрела.
Сивия орел кимна мрачно.
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
Щом като Сивия орел, който беше извън себе си, се обърна, за да тръгне след жена си, Бялата стрела го хвана за ръката и го спря.
— Нужно й е време, за да може сърцето й да се справи с мъката. Ако сега продължиш да й говориш, пропастта между вас ще се разшири. Тя е обидена и не чува думите ти. Само ако отречеш, би могъл да промениш нещата, но ти в момента не си в състояние да го направиш. Тя трябва да премисли всичко и да намери в душата си извинението — искрено го посъветва той.
— Ще й кажа истината, Бяла стрела — възкликна Сивия орел.
— Каква е истината, братко? Ако Лия е бременна, твое ли е детето? — запита важно Бялата стрела, молейки се той да отрече или да приеме вината.
— Не знам, Бяла стрела, само на Великия дух му е известно — отвърна той искрено. Той продължи, разказвайки за замъгленото си съзнание в онази съдбоносна нощ и малкото, което всъщност си спомняше от нея. — Лия твърди, че съм я сметнал за Шали и съм я любил в тъмнината на вигвама ми, докато разсъдъкът ми е бил замаян от мескалина. Татко казва, че тя не е била девствена, когато е спал с нея. Спомням си само, че я целунах и я докоснах. Щом разбрах, че не е Шали, я отблъснах, а после я изгоних. Как бих могъл да се съединя с нея, без да си спомням? Но и как мога да се закълна, че не съм го направил, след като паметта ми изневерява? Защо Шали не може да разбере това? Не съм обладавал и не съм обичал друга жена. Не съм я предавал. Ако ме обича, не може ли тя да прости една слабост по времето, когато бях слаб от скръб!
Той се разкайваше, но в същото време се и възмущаваше. Защо тя отхвърляше любовта и щастието им заради една грешка, за която дори не можеше да си спомни, че я е извършил? Тя беше сърцето и животът му. Как можеше да се чувства застрашена от жена като Лия? Струваше му се, че гордостта й е по-голяма от неговата. Сигурно иска да го накаже! Не разбираше ли тя последствията, които това действие щеше да има за любовта и спокойния им живот? Мислеше ли тя за тези неща? Той не е виновен! Поне не съзнателно. Това нямаше ли някакво значение за нея?
— По-скоро детето е причината, а не Лия, братко. Тя не може да понесе да гледа как друга жена ще ти роди син, а не тя. Как може да забрави и да прости тази постъпка, след като детето винаги ще й го напомня? Но тя не е права да иска ти да жертваш сина си. Ти принадлежиш на нея, но си дал една важна част от себе си на друга жена — дал си й семето си и се е получил следващия ти син. Много изживя Шали напоследък и умът й бушува като буйна река. Дай й време да се успокои. Моли се да няма дете, братко. Защото ако има, смятай, че си я загубил — заяви той трезво.
— Но тя не взима предвид, че аз съм невинен. Лия излъга и мен, и баща ми с курвенските си номера! Когато дойде при мен, аз не бях на себе си. Трябва ли човек да плаща за нещо лошо, което не е извършил? — нетърпеливо го прекъсна Сивия орел, желязното му тяло трепереше от гняв и негодувание.
— Много отдавна ти я научи, че често другите плащат за злини, които те не са сторили. Нима не е страдала от твоите ръце, защото е бяла и то заради злините на нейните хора? Ако не можеш да докажеш невинността си, битката е загубена.
— Но как, Бяла стрела, да я докажа? — отчаян го запита той.
— Лия е по-хитра и дръзка, отколкото я смятахме. Все още твърдя, че лъже.
— А ако не лъже, как мога да докажа, че детето не е мое? Дори и брат да ми е, пак ще си приличаме, все едно ми е син! Как е разбрала Шали за това? — внезапно попита той.
— Била е в шатрата на Бягащия вълк, когато ти и бялата жена сте разговаряли, чула е всичко.
— Значи ме е дебнела! — разфуча се Сивия орел, като си представи сцената.
— Когато чула виковете ви на английски, тя дошла да види какво става. Научавайки за измяната ти, тя не влязла. След като ти не си могъл да отречеш твърденията на Лия, помислила, че си виновен.