Нежни екстази
- Автор: Тейлър Джанел
- Серия: grey eagle #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Икономова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежни екстази». Краткое содержание книги:
Лия скри една радостна усмивка. Каквото и да обсъждаха, то причиняваше голяма болка на съперницата й. Дали Сивия орел се изповядваше какво е сторил? Дали признаваше, че въобще нищо не помни от онази тъй важна нощ? Но все пак планът й нямаше да бъде успешен, ако скоро не забременее! Как? От кого?
— Какво да правим, синко? Загубата на паметта ти е също тъй опасна, както беше при Шали. Можеш ли да се закълнеш, че детето не е твое? — загрижено попита той, знаейки каква бъркотия ще предизвикат твърденията на Лия.
— Не си спомням такива неща, татко — рече честно и с неохота Сивия орел. — Тя дойде и се опита да легне при мен. Но аз не помня да съм я докосвал, поне не в този смисъл. Сънувах, че тя е Шали. Прегръщах я и я целувах, но не си спомням да съм влизал в тялото й.
— Тогава не бива да казваме нищо на Шали — напразно предупреди бащата. — Ако е бременна, ще приема вината. Ако не, въпросът е приключен.
— Ще помоля Великия дух да върне паметта ми, както направи с Шали. Трябва да знам истината. Ако носи мое дете, не бих могъл да опетня лицето ти с моята простъпка.
Сега всичко се разпиля пред очите на Шали и тя разбра, че не може да слуша повече. Мъката бързо срина нейния свят на доверие и любов. Как щеше да погледне очите на детето на другата жена? Как би могла да разреши на Сивия орел отново да я докосва, след като знаеше, че е изхвърлил семето си в грешното тяло на Лия? Щяха ли да се оправят нещата между тях? Лия пожела съпруга й и по някакъв начин успя да спечели дяволската битка за него. Можеше ли да се откаже той от синовете, които тя, Шали, явно не можеше да му даде? Защо твърдеше, че му е достатъчна? Няколко дни след трагичната й загуба той се бе предал на тази мръсница! Не на друга жена, а на Лия Уинстън! С разбито сърце Шали прекоси лагера и тръгна към реката.
Бялата стрела я срещна, когато излизаше от лагера. Заговори я, но тя нито го чу, нито му отговори. Той бързо тръгна след нея и я хвана за ръката.
— Шали, какво ти става? — запита той.
Очите на старата му приятелка срещнаха неговите и бяха пълни с мъка и тъга.
— Да можех никога да не си бях спомняла предишния ни живот — тайнствено каза тя. — Ако не беше синът ми, по-добре да не бях излизала от онази бурна река, за да се боря с още по-коварна сила.
— Не те разбирам — рече той объркано.
Шали се изсмя с пронизващо студен кикот.
— И аз не разбирам, Бяла стрела. Понякога е по-добре да забравиш хубавото, за да не си спомняш и лошото. Белите победиха, аз съм наказана и съсипана. За пръв път ми се иска да не знаех английски. Или да бях глуха — вайкаше се тя.
— Ела, ще те заведа до шатрата ти. Някаква нова треска е обхванала съзнанието ти — размишляваше той на глас, обезпокоен за ду шевното й състояние.
— Не, друже мой. Помниш ли че бяхме приятели с теб още преди Сивия орел да ме приеме? Много пъти съм се чудила какъв би бил животът ми, ако моите хора бяха заловили теб, а не него, или ако още тогава той ме беше продал на теб.
Какви дивотии й се въртяха в главата и какви ги говореше? Защо си спомняше тези случки от миналото? Настроението й беше особено, объркващо. Бе обзета от страх. Ставаше нещо ужасно. Какво?
— Трябва да обясниш неясните си думи, Тревисти очи — помоли я той.
Тя му се усмихна тъжно.
— Помниш ли деня, когато ми даде това име? Спомняш ли си как те закачах, наричайки те Черни очи — Сала Иста? Толкова пъти си се проявявал като приятел и си ми помагал. Как иначе щях да преживея тези години без теб? Колко пъти си се разправял със Сивия орел, когато той яростно ме отхвърляше или пък ме наказваше жестоко? Колко различни щяха да бъдат нещата, ако Матю не беше…
Обзет от ужас, той затвори устата й с ръка.
— Тихо, Шали! — веднага я предупреди. — Ако разкриеш тази хитрост, това значи да подложиш живота и щастието си на опасност. Защо говориш за това предателство? Сега ти си индианка. Никой не бива да знае истината! — твърдо й заповяда той. Как му се искаше това напомняне за желание и любов да бяха спрели да го измъчват. Ако синът на вожда не беше най-добрият му приятел, Шали щеше да е негова жена. Не можеше да забрави, че много отдавна гордостта на Сивия орел почти го принуди да му продаде Алиша. Ако не се бяха развили нещата така, сега тя щеше да му е съпруга. Той разтърси глава, за да я прочисти от тези опасни и предателски мисли. Шали никога нямаше да бъде негова, тя обичаше най-добрия му приятел и любовта им бе взаимна.