Нежни екстази
- Автор: Тейлър Джанел
- Серия: grey eagle #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Икономова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежни екстази». Краткое содержание книги:
— Този път ще го направи, Бяла стрела. Няма начин да ме спре. Кой ще вземе страната на съпруг-изменник срещу жена му?
— Той не е в състояние да те предаде! — избухна Бялата стрела.
— Вече го е направил, приятелю. Чух го от собствената му уста. Как можа да ми го погоди това? Смятах, че няма сила, която да ни раздели, но се оказа, че има — страстта му към Лия. Той издигна преграда между нас, която никога няма да се премахне. Повече няма да мога нито да го обичам, нито да му имам доверие.
— Сега трябва да отидем в шатрата ви и да сложим край на това, Шали. Лия не е бременна, зная го със сърцето си. Тя лъже.
— Дори и да лъже за детето, Бяла стрела, Сивия орел все пак ми е изменил с нея. Колко струва любовта му, след като се е поддал на друга жена само няколко луни след смъртта ми? Не мога да му простя, това предателство винаги ще се изправя между нас.
Тя се засмя саркастично.
— Смешно, нали? В края на краищата, не бялата ми кръв ще унищожи любовта ни, а бяла жена. Лия отдавна ме предупреди, че ще ми го отнеме и ще заеме мястото ми. Не вярвах, че ще се намери жена, която ще може да го направи. Тя спечели, Бяла стрела. Магията на сина, който тя носи, е твърде силна, за да се боря. Загубих го в деня, когато Сините куртки ме нападнаха и на Лия се удаде възможността да действа. Нейното очарование се оказа по-силно от моето.
— Не, Шали, не си го загубила. Лия не представлява заплаха за любовта ти. Той никога не би могъл да те предаде. Засегната си и си разстроена. Помисли.
— Детето, Бяла стрела, то ще ме победи. Аз не успях да му дам друг син. Ако Лия го направи, всичко е загубено.
— Тогава аз ще я убия — чистосърдечно се закани той.
— Не, не можеш. Ако го направиш, ще убиеш и сина на Сивия орел. Не разбираш ли? Ако не бях си спомнила любовта и щастието ни, тази измяна нямаше да има значение за мен. Как мога да остана тук и да я гледам как носи детето му?
Преди той да успее да й отговори, Сивия орел забързано се приближи до тях.
— Не мога да те намеря, Шали. Защо сте тук с Бялата стрела? Говорих с баща ми, всичко е уредено.
— Така ли? — запита тя с леден тон.
Видът й гласът й му подсказаха, че се задава буря. Сивия орел изгледа първо единия, после другия.
— Да. Бягащия вълк ще я пази, докато истината излезе наяве — съобщи той, недоумявайки защо е така странна и студена.
— Коя истина, верни ми съпруже? — присмя се тя гневно.
— Истината за детето — отвърна той, напрежението у него нарастваше.
— Чие дете, предана моя любов?
— Защо говориш толкова странно, Шали? — запита той с боязън.
— Не се ли досещаш?
Бялата стрела сложи край на препирнята:
— Шали знае за теб и Лия, Сив орел.
Очите на Сивия орел се разшириха от изумление.
— Какво знае? — запита меко, мерейки думите и тона си.
— Кога Лия ще роди втория ти син, предателю? — Направо попита Шали.
— Моят син? — повтори той невярващо, обзе го истинска паника.
— Даже и сега не искаш да кажеш истината! Ти ме излъга и ме предаде. Никога няма да ти простя, никога!
— Детето не е мое, Шали — възрази той отчаяно.
— Как можеш да си сигурен? Ти си я взел в постелята си, дока то аз умирах в лагера на Черния облак, нали така? — яростно го предизвика тя.
Някаква нерешителност премина през черните му очи, без да успее да я скрие.
— Няма нужда да признаваш отново. Чух какво каза за вината си в шатрата на Бягащия вълк. Между нас всичко свърши. Утре сутринта си заминавам.
— Да си заминеш! Невъзможно! — реакцията му беше същата като на Бялата стрела.
— Никога няма да ти простя. Ти ме предаде! Уби любовта ни така, както убиваш враговете си.
— Нека да ти обясня — веднага започна той.
— Не! — прекъсна го тя. — Не ми разказвай нищо за неверния съпруг и за бялата му мръсница! Ако толкова много я желаеш, вземи си я, не ме е грижа! Но няма да остана тук, докато тя носи сина ти.
— Детето не е мое! — извика той възбудено.
— Погледни ме в очите и се закълни, че не си спал с нея в нашата шатра, докато си бил замаян от мескалина. Кажи дали тя не те е съблазнявала само няколко дни след изчезването ми — притисна го тя.
Погледите им се срещнаха.
— Не си спомням да съм я обладавал. — Той се опита да излезе от положението, без да лъже.
Сълзи изпълниха очите й от тази отчаяна игра.
— Загубата на паметта ти служи добре, невярна моя любов. Дори и детето да не е твое, измяната ти остава. Свърши се, Уанмди Хота, ти най-брутално сложи край на нашите отношения.
— И да съм я взел, не помня! Бях упоен с мескалин. Мислех, че си ти. Не желая Лия, искам само теб. Прости ми, ако съм те обидил или съм се посрамил пред теб. Бях полудял от мъка. Не ме лишавай от любовта си — дрезгаво се молеше той.