Хорът на забравените гласове
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хорът на забравените гласове». Краткое содержание книги:
С всяко ново събитие Хари Бош се сблъсква с все по-силна съпротива от страна на полицията. На сцената отново се появяват някогашните му врагове. По пътя си към истината Бош постоянно се пита дали това следствие няма да му бъде последно. Ровенето в миналото може да лекува стари рани — а може да предизвиква и нови, още по-парещи.
Ейбъл Прат излезе от кабинета си и дойде при тях. Лицето му бе пепеляво. Той кимна към компютърния екран на Райдър и попита:
— По Стодард ли работите?
— Да — отвърна тя. — Какво има?
— Не си правете труда. Той е мъртъв.
Възцари се дълго мълчание.
— Мъртъв ли? — накрая попита Киз. — Как така мъртъв?
— Мъртъв в килията си в затвора във Ван Найс. С две прободни рани в гърлото.
— Сам ли го е извършил? — попита Бош. — Мислех, че не е такъв човек.
— Не, убит е. Хари се сепна.
— Чакай малко. Той е бил в самостоятелна килия. Никой не може да…
— Убит е тази сутрин. И ето най-лошото.
Вдигна малкия си бележник.
— В понеделник през нощта на Ван Найс Булевард бил арестуван мъж за нарушаване на обществения ред в нетрезво състояние. Освен това нападнал един от полицаите, които го закопчали. Взели му отпечатъци и го пратили в затвора във Ван Найс. Нямал документи за самоличност и се представил като Робърт Лайт. На другия ден в съда се признал за виновен по всички обвинения и съдията му дал една седмица в затвора във Ван Найс. Отпечатъците още не били проверени в компютъра.
Гърдите на Бош се свиха. Обзе го ужас. Знаеше накъде води това. Прат продължи, като се консултираше с бележките си.
— Мъжът, който се представил като Робърт Лайт, бил пратен да работи в затворническата кухня, защото заявил и демонстрирал, че има опит като готвач в ресторант. Сутринта се сменил с един от другите в кухнята и бутал количката с храна за арестантите, които се хранели по килиите си. Според двамата надзиратели, които присъствали на случая, когато Стодард се приближил до плъзгащото се прозорче на вратата, за да поеме подноса, Робърт Лайт се пресегнал между решетките и го сграбчил. После неколкократно го намушкал с нож, направен от подострена лъжица. Стодард получил две прободни рани в шията, преди надзирателите да спрат Лайт. Но закъснели. Сънната артерия на Стодард била прерязана и той умрял от загуба на кръв в килията си, преди да успеят да му помогнат.
Прат млъкна и зачака, ала Бош и Райдър не попитаха нищо.
— По случайност пръстовите отпечатъци на Робърт Лайт били въведени в база данните приблизително по време на убийството на Стодард — продължи началникът. — Оказало се, че затворникът се е представил под фалшиво име. Истинското му име, както вече сте се досетили, убеден съм, е Робърт Верлорън.
Бош сведе глава. Чувстваше се като ударен в корема. Затвори очи и разтърка слепоочията си. Смяташе, че в известен смисъл вината е негова. Той бе носил отговорността за Робърт Верлорън в следствието. Трябваше да го открие.
— Как ви харесва това за финал? — попита Прат.
Бош отпусна ръце и се изправи. Погледна началника.
— Къде е?
— Верлорън ли? Още е при тях. Детективите от Ван Найс са поели случая.
— Отивам там.
— Какво ще правиш? — попита Райдър.
— Не знам. Каквото мога.
И излезе. В коридора натисна асансьорния бутон и зачака. Тежестта в гърдите му не изчезваше. Знаеше, че това е от угризенията, от чувството, че не е бил готов за този случай и че неговите грешки са причина за ужасната цена.
— Ти не си виновен, Хари. Той е чакал цели седемнайсет години, за да направи точно това.
Бош се обърна. Райдър се беше приближила, без да я чуе.
— Трябваше да го открия преди това.
— Той не е искал да бъде открит. Имал е план.
Вратата на асансьора се отвори.
— Каквото и да правиш, идвам с теб — заяви партньорката му.
Хари кимна. Нейното присъствие щеше да улесни всичко. Даде й знак да се качи и я последва. По пътя надолу го обзе решителност. Решителност да продължи мисията си. Решителност да не забравя Робърт, Мюриъл и Ребека Верлорън. И обещание винаги да говори от името на жертвите.