Тайният живот на Беки Б. ((Маниашки роман))

И пред очите на всички присъстващи от нея плавно изплува пълен с хелий червен балон, със златист надпис УСПЕХ, и бавно започва да се издига към тавана. Към крайчеца на панделката му е прикрепена картичка. Без да поглеждам когото и да било в очите, аз я дръпвам и я отварям.

И незабавно съжалявам, че съм го направила.

„Успех във всичко, все да ти върви, с каквото и да се захванеш ти“, започва да пее тъничък електронен гласец.

Бързо прихлупвам картичката и усещам как страните ми пламват. Ама че неудобно положение! Откъм другата част на стаята дочувам някакви странни приглушени звуци. Поглеждам натам и виждам Алиша да притиска с две ръце устата си, за да не се разсмее с глас. Накланя се към Люк и му шепне нещо на ухото, а по неговото лице се плъзва сдържана усмивка.

Ясно, той ми се присмива. Те всички се присмиват на Ребека Блумууд и нейния пеещ балон. Няколко мига оставам като парализирана от унизителен срам и обида. Лицето ми гори, гърлото ми е свито. Никога, през целия си живот, не съм се чувствала по-малко водещ експерт в бранша, отколкото сега.

После чувам как в другия край на стаята Алиша прави полугласно някакъв хаплив коментар и вече неприкрито се изкикотва. Изведнъж нещо дълбоко в мен сякаш се скъсва. Майната им! Майната им на всички! Пък и сигурно го правят от завист. Сигурно и на тях им се иска да си имат балони.

Предизвикателно отварям отново картичката, за да прочета надписа от вътрешната й страна.

В същия миг електронният гласец продължава простичката си мелодична песничка: „Дъжд вали ли или слънце грей — ние знаем, че ти ще си окей. Не се отчайвай, глава високо вдигни — не победата е важна, а опитът да победиш.“