Тайният живот на Беки Б. ((Маниашки роман))
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайният живот на Беки Б. ((Маниашки роман))». Краткое содержание книги:
— Какво изживява една жена, която обича и живее с гангстер, а после, рискувайки всичко, го предава? Следващата ни гостенка е написала потресаващ роман, в чиято основа е залегнало това нейно мрачно и изпълнено с опасности минало…
— Днес ще се проведе и първата от новата ни серия задълбочени професионални дискусии — намесва се и Ема. На екрана вече се вижда порой монети, които се сипят със звън на пода. Стомахът ми се преобръща от ужас. — „Сутрешно кафе“ насочва прожекторите си към нашумелия напоследък финансов скандал. Гости са ни двама водещи експерти в бранша, които ще проведат разгорещена дискусия по тази тема.
За мен ли става дума?! О, Боже, не искам да бъда водещ експерт в бранша! Искам у дома, при мама и татко!
— Но първо: Скот Робъртсън в кухнята! — въодушевено оповестява Рори.
Картината на екрана отново се сменя рязко и ни показва идиотски захилен мъж с шапка на майстор готвач, който препуска из съвременно оборудвана кухня и незнайно защо размахва запалена факла в ръка. Няколко мига го зяпам озадачено, после отново свеждам поглед и още по-здраво стисвам длани в скута си. Не, не мога да повярвам, че само след броени минути и аз ще съм на този екран. Ще седя на прочутия полукръгъл диван в студиото. И ще се опитвам да измисля нещо умно, което да кажа.
За да се поразсея, разгръщам сигурно за хиляден път изпомачкания лист хартия А4, върху който съм нахвърляла основните положения на моя план за предстоящата ми телевизионна изява. Зачитам се в бележките си:
1. Стенен часовник или 20 000 лири стерлинги? Изборът е Очевиден.
2. „Флагстаф Лайф“ ограби свои невинни клиенти. Отваряйте си очите на четири.
3. Винаги бъдете много внимателни с парите си.
4. Не влагайте всичките си средства в една инвестиция. Инвестирайте на различни места.
5. Не губете парите си по погрешка.
6. Не…
КАКВО МОЖЕ ДА СЕ КУПИ С 20 000 ЛИРИ СТЕРЛИНГИ
1. 1 хубава кола, напр. някое малко BMW
2. 1 колие от перли и диаманти от „Аспри“ ПЛЮС 1 пръстен с голям диамант.
3. 3 дизайнерски вечерни тоалета, напр. на Джон Галиано.
4. 1 пиано „Стейнуей“.
5. 5 страхотни кожени кресла от магазинната верига „Конран“.
6. 52 часовника с марка „Гучи“ ПЛЮС 1 ръчна чанта „Гучи“.
7. Цветя, които да ви бъдат доставяни вкъщи всеки месец, в продължение на четиридесет и две години.
8. 55 расови малки лабрадорчета.
9. 80 кашмирени пуловера.
10. 666 сутиена с марка „Уондърбра“.
11. 454 кутийки крем-овлажнител от „Елена Рубенщайн“.
12. 800 бутилки шампанско.
13. 2860 пици „Фиорентина“.
14. 15 384 тубички „Прингълс“.
15. 90 909 пакета бисквити „Поло“.
16.
„Може пък положението да не е чак толкова лошо“, улавям се изведнъж да си мисля обнадеждено, докато очите ми се спират отново и отново на всяка отделна точка. Може би правя от мухата слон. Вероятно цялата тази така наречена дискусия ще си бъде един най-обикновен разговор. Простичък, непосредствен и дружелюбен. Та нали в края на краищата…
— Добро утро, Ребека — долита глас откъм вратата.
Бавно вдигам поглед от листа си… и в следващия миг сърцето ми се озовава в петите. На прага стои Люк Брандън. В безукорен тъмен костюм, с блестяща черна коса и бронзов от грима тен на кожата. В израза на лицето му няма и помен от дружелюбие. Челюстта му е стисната, устните — присвити, а погледът — тежък и делови. Дори не мигва, когато очите му срещат моите.
Няколко мига се гледаме мълчаливо. Чувам в ушите си бясното бумтене на собственото си сърце. Усещам как се изчервявам под целия си грим. После обаче стисвам зъби, насъбирам и последните си душевни силици и отвръщам спокойно и хладно:
— Здравей, Люк.
Когато той влиза, в зелената стая настъпва заинтригувано мълчание. Дори Елизабет Плоувър изглежда впечатлена от него.
— Познавам това лице — казва тя, като се попривежда към него. — Познавам го. Актьор сте, нали? Шекспиров, разбира се. Убедена съм, че ви гледах в „Крал Лир“ преди три години.
— Не, не мисля — отвръща Люк лаконично.
— Прав сте! — възкликва Елизабет, като плясва с длан по масичката пред себе си. — Гледах ви в „Хамлет“. Много добре си спомням. Отчаяната душевна болка, вината, финалната трагедия… — Тя поклаща глава тържествено. — Никога няма да забравя гласа ви. Всяка произнесена дума бе като удар с нож.
— Съжалявам да го чуя — подхвърля Люк мимоходом и поглежда към мен. — Ребека…
— Люк, ето, това са финалните цифри — прекъсва го Алиша, която влетява в стаята и му подава лист хартия. — Здрасти, Ребека — добавя, като ме поглежда изпод око. — Подготви ли се за битката?