Тайният живот на Беки Б. ((Маниашки роман))
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайният живот на Беки Б. ((Маниашки роман))». Краткое содержание книги:
— Поправи ме, ако греша, Люк — прекъсвам го настоятелно, като се старая да говоря колкото се може по-овладяно и делово. — Поправи ме, ако греша, но доколкото знам, „Флагстаф Лайф“ първоначално е била учредена като взаимоспомагателна каса, нали така? Тоест за ВЗАИМНО ОБЛАГОДЕТЕЛСТВАНЕ на всички нейни членове. А не за облагодетелстване на едни за сметка на други.
— Абсолютно — потвърждава на секундата Люк, без да трепне дори. — Но сигурно ще се съгласиш, че това не дава автоматично на всеки инвеститор правото да очаква, че ще получи бонус от двадесет хиляди лири стерлинги при прехвърляне на фонда към друг собственик, нали?
— Да, така е — казвам и продължавам, като леко повишавам глас: — Но пък повече от сигурно дава на инвеститорите правото да очакват, че няма да бъдат заблуждавани и мамени от компания, в която влагат парите си вече петнадесет години примерно, нали така? Хората са се доверили на съвета, който им е бил даден от ТЯХНАТА компания. И ето докъде ги доведе това доверие!
В отговор Люк заявява безизразно:
— Инвестирането е хазарт. Понякога имаш късмет и печелиш, друг път…
— В случая не става дума за късмет! — чувам се да извиквам яростно. — Изобщо не става дума за късмет! Да не искаш да ми кажеш, че е било чисто съвпадение това, че хората са били настойчиво посъветвани да прехвърлят вложенията си от един фонд в друг точно две седмици преди официалното съобщение, че компанията е придобита от нов собственик?
— Желанието на моя клиент „Флагстаф Лайф“ е било да направи достояние на вложителите си една своя нова оферта, за която е бил убеден, че ще обогати техния инвестиционен портфейл — отговаря Люк с пресилена усмивка. — От компанията ме увериха, че единственото им желание е било да допринесат някаква полза на инвеститорите си. Увериха ме, че…
— В такъв случай трябва да разбираме, че твоят клиент „Флагстаф Лайф“ е некомпетентен в работата си, така ли? — отново го прекъсвам остро. — Искаш да кажеш, че са имали най-добри намерения, но са ги оср… но са ги провалили, нали?
Люк ми мята кръвнишки поглед, който обаче само ме въодушевява още повече.
— Не виждам какво общо… — започва той, но не успява да довърши.
— Очевидно споровете по този въпрос могат да продължат цял ден — прекъсва го Ема, като се поразмърдва неспокойно на мястото си. — Нека минем към един малко по-…
— Хайде де, Люк, отговори — на свой ред прекъсвам и Ема, без дори да се замисля. — Кажи каква е истината. Възможностите са две… — привеждам се леко напред и вдигам два пръста, за да подчертая мисълта си: — Или „Флагстаф Лайф“ са били некомпетентни в работата си, или съзнателно са се опитвали да спестят пари за сметка на своите инвеститори. Но при всички положения, и в двата случая са постъпили некоректно. Семейство Уебстър са били техен дългогодишен лоялен инвеститор и е трябвало да получи въпросния паричен бонус. По мое мнение „Флагстаф Лайф“ съзнателно са ги насърчили да прехвърлят спестяванията си от печелившия фонд в новоучредения, именно с цел да ги лишат от възможността да получат паричния бонус. Та то е повече от очевидно, нали така?
Озъртам се към водещите за подкрепа и забелязвам Рори да ме гледа тъпо.
— Всички тези подробности ми се струват… — свива рамене той, като се изсмива леко — твърде професионални, малко сложно е да ги разбере човек.
— Добре, можем да го обясним и по друг начин — казвам припряно. — Да си представим, че… — Затварям очи в търсене на вдъхновение. — Да си представим, че… съм в бутик за дрехи! — Отварям очи, вече напълно вдъхновена. — Влязла съм в бутик за дрехи и съм си избрала едно великолепно палто от кашмир на „Никол Фари“. Така става ли?
— Става — отвръща предпазливо Рори.
— Обожавам „Никол Фари“! — възкликва Ема и определено живва. — Имат прекрасни плетени тоалети.
— Точно така — потвърждавам аз. — Представете си сега, че съм се наредила на опашката пред касата, мисля си за разни свои си работи и си чакам реда, за да платя палтото. И точно тогава към мен приближава една от продавачките и ми казва: „Защо вместо това палто не вземете ей онова там? То е от много по-добро качество, пък и към него ще ви подарим флакон с парфюм.“ Тъй като нямам никаква причина да не се доверя на преценката на продавачката, решавам да последвам съвета й и купувам другото палто.
— Добре — кимва Рори. — Дотук всичко е ясно.
— Когато обаче се прибирам вкъщи — продължавам бавно, — откривам, че палтото, което съм купила, нито е на „Никол Фари“, нито е и истински кашмир. Връщам се в бутика, но там отказват да ми възстановят разликата в цените.