Целувката на прокудения
- Автор: Хейстингс Сюзън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на прокудения». Краткое содержание книги:
— Има още нещо, което не е изяснено и което искам да изясня в този тържествен час — заговори отново князът. Шепотът престана, хората устремиха любопитни погледи към него Князът погледна дъщеря си и замислено поглади брада. — Със смъртта на рицаря Гундрам от Оксензал принцесата загуби годеника си. Изабела трябва по-скоро да се омъжи, тъй като господ не ми даде син и наследник. — Той помълча малко и заключи: — Реших отново да свикам турнир. Всички рицари са призовани…
— Моля ви, княже! — Епископът, който дотогава стоеше безмълвно зад креслото на владетеля, излезе напред. Все още стискаше в ръцете си ковчежето със свещената реликва. — Знам, че рицарите обичат да мерят силите си на турнир и да събират слава и чест в ожесточени битки. Не възразявам срещу турнирите, но всички вие знаете, че Светата църква не одобрява, когато победителят е увенчан не само със слава и чест, но му се дава и жена като награда.
Сред младите рицари се надигна недоволен ропот. Епископът вдигна ръка и повтори с остър тон:
— Светата църква не одобрява подобни турнири. На последния църковен събор, който се състоя в лето господне 1193, отново беше осъдено провеждането на такива състезания. Аз съм обвързан с клетвата си и вие, княже, би трябвало да се съгласите с мен, ако не искате да ви постигне наказанието на църквата.
— Но как тогава ще се борим за благосклонността на принцесата? — извика един рицар и излезе напред. Другарите му закимаха одобрително.
— Като настойник на принцесата князът ще й избере съпруг, който според него е подходящ да управлява страната ни — отговори епископът и се обърна към княза: — Вие познавате своите рицари. Между тях със сигурност има поне един, който е достоен да стане ваш наследник.
Князът отново поглади брадата си. Сърцето на Изабела биеше до пръсване. Тялото й се напрегна като струна. Пак ли щяха да и наложат нелюбим съпруг? И всеки ден щеше да вижда рицаря Мартин, новия съветник на баща й, а после и на новия княз! Мартин, когото обичаше повече от всичко на света, който беше единственият мъж в живота й! Мартин, на когото се бе отдала и на когото щеше да принадлежи завинаги! Отчаяна, тя падна на колене пред баща си.
— Татко, моля ви, не решавайте сега!
Епископът се наклони към ухото на княза.
— Защо не оставите сърцето на Изабела да реши? Аз съм убеден, че изборът й ще бъде благо за цялата страна.
Князът очевидно се зарадва, че епископът му помогна да намери правилното решение. Наведе се към Изабела и й пошепна нещо. Тя се изчерви силно и сведе поглед, но кимна.
— Е, рицарю Мартин, виждам, че не съм се излъгал в предположението си. Дъщеря ми ви харесва. Освен това е убедена, че ще станете достоен владетел. Затова ви питам: Искате ли Изабела за жена?
Мартин пое дълбоко дъх. Очите му потърсиха погледа на Изабела. За момент двамата забравиха многото хора наоколо и останаха сами в света — само те двамата и тяхната любов. Въпреки това Мартин си оставаше благороден рицар. Изабела не беше нито плячка, нито възнаграждение за победата му.
Той отиде до подиума и спря на най-долното стъпало. Прегъна коляно и взе ръката на Изабела.
— Ще бъда най-щастливият човек на земята, ако Изабела стане моя съпруга. Искам само тя да ме обича с цялото си сърце. — Наведе се и нежно целуна ръката й.
Изабела се олюля. Не можеше да понесе толкова щастие наведнъж. Постара се да отговори спокойно и разумно, макар че й се искаше да крещи ликуващо.
— Аз съм ваша с цялото си сърце, рицарю Мартин. Ако и вие ме обичате, както аз вас, за мен няма да има по-голямо щастие на земята от това да застана с вас пред олтара. — Тя му кимна и той се изправи. Свали внимателно тънката бронзова халка от малкия си пръст и я вдигна високо.
— Пръстенът, който ти давам, Изабела, не е скъп, но има символична стойност. Той е единственото, което ми остана от моята скъпа майка. Знам, че ти ще го пазиш и ще му се радваш. Ако беше жива, майка ми щеше да те обича като свое дете. — Изабела сложи халката на средния си пръст и го погледна дълбоко в очите. Моментът беше затрогващ и околните дадоха израз на вълнението си с ликуващи викове. Стражите не можаха да попречат на зарадваната тълпа да наобиколи двамата щастливи годеници и да им изкаже благопожеланията си.
Един по един двадесетимата рицари от съвета прегърнаха Мартин и го поздравиха със завръщането му в техните редици. Отведоха го до стола, на който доскоро беше седял Гундрам, и свалиха знамето с червената бича глава. На негово място окачиха флага на Мартин — зелени дъбови листа на бял фон. Под знамето забиха изрязания от дърво герб на рода му.