Целувката на прокудения
- Автор: Хейстингс Сюзън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на прокудения». Краткое содержание книги:
Изведнъж тялото му се стегна, небрежността отстъпи място на напрегнато внимание. Той обърна глава и погледна през рамо към замъка. Очите му видяха само горските дървета, но сетивата му уловиха предсмъртния вик на мъжа, който в този момент предаде богу дух на арената.
Рудолф оглеждаше турнирната площадка със смесени чувства. За божията присъда бяха избрали малката арена край оборите. Карето не бе украсено с пъстри флагове, не бяха издигнати палатки за снаряжението на рицарите. На местата в ложите не седяха празнично облечени дами. Онова, което щеше да се разиграе тук само след минути, нямаше нищо общо с демонстрирането на рицарска смелост, бойно изкуство и сръчност, макар че тези качества също щяха да изиграят своята роля. Въпросът беше на живот и смърт. И всички бяха сигурни, че двете страни ще се бият до последен дъх. В този двубой щеше да има само един победител.
Патрик държеше коня на Мартин, докато Якоб и Рудолф му помагаха да се облече. Той не носеше парадното си снаряжение, тъй като то беше скрито в замъка, който сега принадлежеше на Гундрам. Затова пък бронята, изработена от ковача след няколкодневен денонощен труд, му прилягаше като втора кожа. Изработена специално за него, тя беше предназначена да го предпази от смъртоносните удари на Гундрам.
Мартин обаче знаеше, че не може да разчита единствено на своята броня. Тя му оставяше достатъчно свобода на движение, за да напада и да се защитава ефективно. Мартин познаваше начина, по който се биеше Гундрам, и съзнаваше, че трябва да бъде много внимателен.
Никой не се учуди, когато Гундрам излезе на арената в парадната си броня. Върху блестящия шлем се развяваше сноп червени пера като опашка на петел. Всичко по него искреше и блестеше. Мартин обаче разбра веднага, че бронята стяга противника му като саркофаг и щеше да му пречи да се бие свободно. Очевидно Гундрам беше много сигурен в себе си, след като бе облякъл тази броня!
Двамата противници възседнаха конете си и излязоха в средата на арената. Спряха пред ложата, в която седяха князът и Изабела, и се поклониха.
— Рицарю Мартин от Трейтнар, рицарю Гундрам от Оксензал, в този момент господ като върховен съдия взема в свои ръце справедливото възмездие. Ще се биете на живот и смърт — изрече тържествено князът.
— На живот и смърт — повториха противниците.
— Няма да оказвате милост, нито ще приемате милост.
— Никаква милост! — проехтя отговорът.
Изабела стисна до болка треперещите си ръце.
— Искате ли да носите цветовете на някоя дама? — попита князът и в същия миг съжали за въпроса си. Когато бог беше съдия, това не беше необходимо. Сега не ставаше въпрос за честта на жена.
— Да, аз ще се бия за годеницата си — отговори Гундрам и се обърна към Изабела.
Принцесата побледня.
— Какво направихте, татко? Знаете, че сърцето ми бие за Мартин!
— Чакам, принцесо! — прогърмя силният глас на Гундрам.
Изабела отвърза воала си с треперещи пръсти и се наведе над парапета. Хвърли воала към Мартин, който сръчно го улови.
Зрителите изохкаха смаяно. Принцесата отново бе унизила рицаря! Гундрам изскърца със зъби и в гърдите му пламна луд гняв.
За да не стане още по-смешен, той се изпъчи гордо.
— Няма полза от тази проява на благосклонност, защото само след няколко минути ще се срамувате — прекрасният ви воал ще лежи мръсен и окървавен в пясъка!
Винфрид се надигна.
— Изберете оръжия! — извика гръмогласно той и се обърна към двамата рицари.
— Меч и боздуган! — изкрещя Гундрам и зрителите отново изохкаха.
Изборът на оръжията можеше да се окаже решаващ за изхода на двубоя.
Мартин се поколеба за миг.
— Меч и бойна брадва! — реши той.
Рудолф шумно изпусна въздуха от дробовете си. Значи още от самото начало щеше да има близък бой. Това беше много по-опасно, отколкото ако противниците се сблъскваха с копия. Той скри безпокойството си, доколкото можеше, и се усмихна окуражително на приятеля си. После сбута Якоб, който трябваше да занесе оръжията на господаря си.
С омекнали от вълнение колене пажът стъпи на пясъка на арената и застана до рицаря Мартин. От другата страна се появи Бодо, пажът на Гундрам, който също носеше оръжията на господаря си. Бодо изгледа враждебно Якоб и на младия паж се прииска да вдигне брадвата и да му разцепи черепа.