Целта на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, Лустбадер Ерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Целта на Борн». Краткое содержание книги:
Като видя баща си така безпомощен, куражът на Криси се стопи и тя започна безмълвно да плаче, ала от това Скарлет отново се разрева и затова тя прехапа устни и потисна сълзите си. Пусна студена вода от чешмата, натопи една кърпа и напълни една чаша. Приклекна до дъщеря си, а след това постави сгънатата кърпа върху бузата на Борн, която беше започнала да се подува.
Баща й беше слаб като много стари хора. Лицето му носеше белезите на годините, а главата му беше наклонена някак настрани, от което Борн предположи, че не много отдавна е имал удар. Разтърси го леко, клепачите му трепнаха и той отвори очи. Облиза с език пресъхналите си устни.
— Можеш ли да го вдигнеш да седне? — попита Криси. — Ще му дам да пийне малко вода.
Като го подпираше в гърба, Борн бавно и предпазливо го изправи да седне.
— Татко, татко?
— Къде е онзи кучи син, който ме удари?
— Мъртъв е — каза Борн.
— Хайде, татко, пийни малко вода. — Криси се взираше внимателно в баща си, страхувайки се, че всеки момент може отново да припадне. — Ще се почувстваш по-добре.
Обаче старият човек не й обърна внимание. Гледаше втренчено Борн. Отново облиза устните си и отпи от чашата, която държеше дъщеря му. Адамовата му ябълка подскочи, докато пиеше. Задави се.
— По-полека, татко. По-полека.
Той вдигна ръка и тя отдръпна чашата от устата му. Посочи с пръст Борн.
— Познавам те. — Гласът му приличаше на стържене на пясък в метал.
— Едва ли — отговори Борн.
— Не, не. Ти дойде в Центъра, когато го ръководех аз. Вярно, беше преди много години, когато Центърът беше „Олд Бойс Скул“ на „Джордж Стрийт“. Обаче няма никога да го забравя, защото трябваше да посетя бивш колега, който се казваше Базил Бейсуотър, един абсолютен чекиджия. Беше извършил убийство на пазара и го пратиха до живот в затвора в Уитни. Прекарваше цялото си време в игра на някаква форма на шах, или нещо подобно. Срамно пилеене на време. Но теб помня — той докосна с пръст гърдите на Борн, — никога не забравям физиономия. Дяволите да ме вземат. Ти си професор Уеб. Точно така! Дейвид Уеб!
20
Питър Маркс получи съобщението на Борн по мобилния телефон. Беше кратко и сбито. Съгласи се със смесени чувства да отиде на адреса, който му беше посочил. Донякъде се изненада, че Борн изобщо му се беше обадил. От друга страна, той като че ли не беше същият Борн, какъвто го знаеше, което накара Маркс да се запита в каква ситуация щеше да се окаже. Отношенията му с Борн бяха еднопосочни — чрез Сорая. Той знаеше нещо за любовната й афера с Борн и винаги се беше питал дали тя не бе допуснала личните чувства да повлияят на мнението й за него.
Официалната позиция на ЦРУ беше и си остана такава още известно време — че амнезията на Борн го е направила непредвидим и затова опасен. Той беше агент бунтар, не бе лоялен на никого и към нищо, най-малко пък на ЦРУ. Въпреки че в миналото то беше принудено да го използва, това винаги беше ставало чрез измама и принуда, тъй като, изглежда, нямаше друг начин да бъде контролиран. А дори и тези методи не се оказаха сигурни. Макар Маркс да беше убеден, че неотдавнашната работа на Борн бе станала причина за провала на „Блек Ривър“ и беше предотвратила предстояща война с Иран, не знаеше почти нищо за самия човек. Той си оставаше пълна загадка. Да се предвидят реакциите му в дадена ситуация беше празно занимание. Освен това беше факт, че много хора, опитали да се приближат до него, умираха от внезапна насилствена смърт. За щастие Сорая не беше от тях, но Маркс се безпокоеше, че това може би е само въпрос на време.
— Лоши новини ли? — попита дон Фернандо Херера.
— Просто още малко от същото — отвърна Маркс — Трябва да отида на една среща.
Седяха в гостната в къщата на Диего Херера, заобиколени от негови снимки. Маркс се запита дали присъствието му тук беше мъчително или успокояващо за бащата.
— Сеньор Херера, преди да тръгна, има ли още нещо, което бихте могли да ми кажете за вашия кръщелник? Знаете ли защо е бил във „Веспър Клъб“ миналата нощ и защо би могъл да наръга Диего? Какви бяха отношенията им?
— Никакви, ако трябва да отговоря първо на последния ви въпрос.
Херера извади цигара и я запали, но, изглежда, не му се пушеше. Очите му шареха из стаята, като че се страхуваха да се спрат по-дълго върху нещо. Маркс подозираше, че е нервен. От какво?
Известно време Херара гледаше замислен Маркс. Пепелта от недопушената цигара се сипеше безшумно на килима между краката му.