Целта на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, Лустбадер Ерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Целта на Борн». Краткое содержание книги:
19
Борис Карпов вървеше през бруления от вятъра Червен площад, дишаше тежко и мислеше как да процедира с Букин и с много опасния Черкезов. Президентът Имов се беше съгласил с всичко, което му поиска, включително да се пази пълна тайна, докато Карпов разкрие всички къртици във ФСБ–2. Първоначално трябваше да се започне с Букин. Знаеше, че ще може да го пречупи. След като го стореше веднъж, нямаше да е трудно да бъдат разкрити другите къртици.
Валеше слаб сняг на малки, сухи снежинки, които прехвърчаха из въздуха. По златните кубета луковици примигваха светлини, а туристите си правеха снимки на фона на архитектурните забележителности. Спря се за миг, за да се порадва на спокойната обстановка, нещо твърде рядко за Москва напоследък.
После се върна по стъпките си обратно до лимузината. Като го видя, че се връща, шофьорът запали мотора. Излезе навън и отвори задната врата за шефа си. Покрай тях мина висока блондинка в палто от червеникава лисича кожа и ботуши до коленете. Шофьорът я проследи с поглед, когато Карпов се наведе и влезе в колата. Вратата след него се затръшна.
Когато шофьорът седна зад волана, му каза:
— Щабът.
Шофьорът кимна мълчаливо, включи на скорост и те излязоха от Кремъл.
До централата на ФСБ-2 имаше дванадесет минути път с кола по улица „Знаменка“ в зависимост от интензивността на движението, което в този час не беше толкова голямо. Карпов беше потънал в размисъл. Опитваше се да измисли начин да завари Букин сам, за да го откъсне от връзките му. Реши да го покани на вечеря. По пътя щеше да инструктира шофьора на колата да я отклони до просторния строителен обект на улица „Варварка“, която беше мъртва зона за мобилните телефони, за да могат двамата с Букин да „поговорят“ необезпокоявани за предателството му.
Шофьорът спря пред един червен светофар, но когато светна зелено, не включи на скорост. През запотеното стъкло Карпов видя как един мерцедес застана край тях. Докато наблюдаваше, задната врата се отвори и отвътре се показа фигура. Беше твърде тъмно, за да го разпознае, но миг по-късно вратата на неговата кола рязко се отвори. Беше странно, защото шофьорът му винаги затваряше автоматично всички врати. Фигурата наведе глава и се вмъкна на седалката до него.
— Борис Илич, за мен е винаги удоволствие да ви видя — каза Виктор Черкезов.
Има усмивка на хиена и мирише като хиена, помисли си Карпов.
Черкезов, който с жълтеникавите си очи приличаше на кръвожаден хищник, се наведе леко напред и каза на шофьора:
— Мисля, че беше улица „Варварка“. Строителният обект. — После се облегна назад и отблъскващата му усмивка проблесна в полумрака на лимузината. — Не искаме да ни безпокоят, нали, Борис Илич?
Това не беше въпрос.
Манди и Мишел спяха вплетени една в друга, както го правеха винаги след дълги еротични игри. За разлика от тях, Бъд Холидей и Джалал Есай се бяха оттеглили в гостната на апартамента, който беше тяхна обща собственост под фалшиво име, така добре прикрито с документи, че при проследяване никога нямаше да се стигне до тях.
По-скоро от любезност, отколкото от предпочитание, Холидей отпиваше от чаша сладък ментов чай, седнал срещу Есай.
— Имах намерение да ти кажа — рече с най-небрежен тон той. — Оливър Лис е под федерален арест.
Есай рязко вдигна глава.
— Какво? Защо не ми каза веднага?
Холидей посочи към спалнята, където близначките дълбоко спяха.
— Но… какво е станало? Струваше ми се, че той е в безопасност.
— Изглежда, че напоследък никой не е в безопасност — каза Холидей, докато търсеше кутията си с пури. — Без предупреждение Министерството на правосъдието започна ново разследване на контактите му, докато е ръководил „Блек Ривър“. — Вдигна рязко глава и погледна втренчено Есай. — Дали има вероятност това разследване да стигне до теб?
— Аз съм напълно изолиран — каза Джалал Есай. — Погрижих се за това още в самото начало.
— Добре тогава. Майната му на Лис. Продължаваме.
Джалал Есай беше смутен.
— Не изглеждаш изненадан?
— Мисля, че от известно време Оливър Лис вървеше по доста тънък лед.
— Той ми е нужен — каза Джалал Есай.
— Поправка. Беше ни нужен. Когато казах продължаваме, наистина имах това предвид.
Холидей намери подвързаната с кожа кутия и извади една пура. Предложи и на Есай, но той отказа. После отхапа единия й край, пъхна я в устата си и я запали. Разклати пурата на пламъка, докато я разпалваше.