Целта на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, Лустбадер Ерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Целта на Борн». Краткое содержание книги:
— Вие, разбира се, сте права — каза Аркадин. — Всъщност името ми е Леонард, просто Леонард.
— Разбрах. — Тя му подаде ръка и той я задържа за миг. — Какво правите в Пуерто Пенаско, Леонард?
— Ходя на риба, спортувам.
— С моторницата ли?
— Да.
Сорая довърши скаридите си в момента, когато пристигнаха неговата пържола и томатилос. Пържолата беше направо кървава, както я бе поръчал, и обилно полята с много лютив сос. Аркадин се нахвърли веднага върху нея. „Сигурно има железен стомах“ — помисли си тя.
— А вие? — попита той между хапките.
— Дойдох заради времето. — Тя побутна чашата си настрана.
— Не ви ли харесва?
— Не пия алкохол.
— Да не сте алкохоличка?
Тя се засмя.
— Мюсюлманка съм. Аз съм египтянка.
— Извинявам се за неудачната почерпка.
— Не е нужно — каза тя и махна с ръка. — Няма как да знаете. — После се усмихна. — Обаче сте мил.
— Ха! Мил е нещо, което не съм.
— Така ли? — Тя наостри уши. — А какъв сте тогава?
Той избърса кръвта от устата си и се облегна за момент назад.
— Ами, ако трябва да съм честен, аз съм доста костелив орех. Партньорите ми бяха на това мнение, особено след като изкупих акциите им. Жена ми също мислеше така.
— И тя ли е минало?
Той кимна и се съсредоточи отново върху храната.
— Вече ще стане близо година.
— Деца?
— Шегувате ли се?
Аркадин със сигурност има дарба да разказва небивалици, помисли си тя.
— Мен също не ме бива много за родител — каза тя. — Посветила съм се изцяло на бизнеса си.
Той вдигна очи от пържолата и я попита какъв може да е.
— Внос-износ — отвърна тя. — От и за Северна Африка.
Той бавно вдигна глава и се вгледа в нея. Сорая почувства как сърцето й бие в гърдите. Каза си, че всичко това прилича на примамване на акула да захапе куката. Сега не искаше да допусне и най-малката грешка. Усети през тялото й да преминават леки тръпки. Беше много близо до пропастта, до момента, в който фалшивата й самоличност щеше да се смеси със собственото й аз. Заради този момент тя беше избрала да прави това. По тази причина не обърна гръб на Питър, когато той й постави задачата, и временно забрави за унизителния аспект на онова, което се очакваше от нея. То нямаше значение. Тя живееше точно за този момент и Питър го беше разбрал много преди нея.
Аркадин отново избърса уста.
— Северна Африка. Интересно. Моите бивши партньори въртяха доста бизнес в Северна Африка. Не харесвах методите им… или, ако трябва да бъда откровен, хората, с които си имаха работа. Това беше една от причините, поради които реших да изкупя акциите им.
Много бързо се преориентира и импровизира като побъркан, помисли си Сорая. Този разговор все повече й харесваше.
— В кой бранш сте? — попита тя.
— Компютри, аксесоари, компютърни услуги, такива неща.
Точно така, помисли си развеселена тя. Направи замислена физиономия.
— Мога да ви свържа с някои надеждни хора, ако желаете.
— Може би двамата с вас бихме могли да правим бизнес.
„Захапа! — каза си въодушевена Сорая. — Време е да започнем да теглим акулата, но много бавно и много внимателно.“
— Хм. Не знам, вече почти съм изчерпала капацитета си.
— В такъв случай трябва да разширите бизнеса си.
— Вярно е. С какъв капитал?
— Аз имам капитал.
Тя го изгледа с подозрение.
— Едва ли. Не знаем нищо един за друг.
Той остави ножа и вилицата и се усмихна.
— Ами тогава нека да започнем да се опознаваме, това е първото задължително условие в бизнеса. — Вдигна пръст. — Всъщност имам нещо да ви покажа, което може да ви съблазни да правите бизнес с мен.
— И какво може да е то?
— Аха-а, изненада е.
Повика келнера и поръча две кафета еспресо, без да я попита дали иска. Оказа се, че иска. Сетивата й трябваше да са напълно нащрек, защото не се съмняваше, че по някое време през нощта щеше да се наложи да отбива любовните му мераци така, че да го увлече още повече, а не да го отблъсне.