![12 те вятъра [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/9/0/12-te-vyatra-calibre-1-48-0-download.jpg)
12 те вятъра [calibre 1.48.0]
- Автор: Ривз-Стивенс Джудит и Гарфилд
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «12 те вятъра [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
Пазителката на Канбера премести една от тези купчини от ръба на тъмнозелен кожен диван върху друга камара на пода. Джес се настани там, а братовчедка ѝ седна на стола си, провери лаптопа и го затвори. Събу залепващите се с велкро сандали и с въздишка изпружи загрубелите си ходила върху единствения свободен ъгъл на бюрото.
- Джеси, Сю-Лин се тревожи за теб.
Джес отново застана нащрек.
- Кога си разговаряла с нея?
- Преди няколко дни. Каза, че си изчезнала в Бостън след заупокойната служба на Флориан. Споменала си, че отиваш при тихоокеанския храм, преди да е обезопасен.
Джес разбираше, че има вероятност Виктория да е наясно какво прави тя. Имаше и друга вероятност: Виктория да е просто неволна съюзница на Сю-Лин, която я използва, за да провери дали новата пазителка няма да привлече и други в бунта си срещу Семейството.
Можеше да установи истината само по един начин. Като първа нанесе удар.
- Полинезийският храм е разрушен - отвърна тя.
- Какво?! - Виктория рязко смъкна крака от бюрото. - Как?
- С подводен взрив.
На вратата се почука и на прага се появи Бакана. Носеше поднос с покрит порцеланов чайник, чаши и чиния шоколадови бисквити. Тя ги погледна извинително, явно съзнавайки, че е прекъснала нещо.
Виктория я помоли да остави подноса върху една сравнително стабилна купчина книги и момичето побърза да излезе.
- Айрънуд ли е бил?
- Не. Сю-Лин. — На волевото лице на братовчедка ѝ се изписа единствено объркване. Това изпълни Джес с надежда.
- Защо Сю-Лин ще разруши нещо толкова ценно? И ако е вярно, откъде знаеш?
Джес пое дълбоко дъх, като се молеше да не прави грешка.
- Вилем ми каза. Точно преди да изчезне.
- Но Вилем е в Исландия.
- Дойде в Бостън на заупокойната служба на Флориан.
Виктория понечи да каже, че това е против правилата, после размисли.
- Те много се обичаха.
- А Сю-Лин не му е съобщила, че в Канада се опитаха да ме убият, точно преди...
- Да те убият?!
- Значи и ти не знаеш.
- Кога се случи това?
- Три дни след убийството на Флориан.
- Джеси, скъпа, най-добре ми разкажи всичко.
Дейвид се стресна и се събуди. Беше дрямал на грозния оранжев стол.
Джес бе казала, че той няма право на достъп в подземната част на комплекса, но веднага щом поговорела няколко минути със своята домакиня, щели да го допуснат до първия етаж, където се намирали главните жилищни помещения. Там можел да си почине, докато тя свали снимките на картата на Слънчевата система от някой компютърен терминал. Освен това можела да се свърже с няколко астрономи, получили стипендии от фондацията „Макклеъри", които щели да разтълкуват конфигурацията на планетите, изобразени на метеорита. И щели да знаят дали от картата може да се извлече конкретна дата.
Дейвид си погледна часовника, за да види колко е спал. „Час и половина?!"
Изправи се. Схванатите му мускули го боляха, а червата му куркаха. Не беше ял истинска храна от дни, но в момента имаше на разположение само кутия кола.
Отвори вратата, но не видя никого в коридора.
- Хей!
Никой не отговори.
Не знаеше порядките на това място, но му се струваше, че нещо не е наред.
Тръгна към затворената врата в дъното на коридора. Предполагаше, че Бакана е завела Джес там.
Вратата се оказа отключена и той се озова в офис, който очевидно не се използваше. Всички мебели бяха завити с найлони.
- Джес! Бакана! Хей!
Тишина.
Дейвид отпи глътка кола и се замисли за следващия си ход. И тогава чу някой в коридора. Движеше се бързо. Най-после.
Върна се при вратата и я отвори.
Към него тичаше шофьорът на ландроувъра. С оръжие в ръка.
Дейвид рязко затвори вратата...
Но я затръшна толкова силно, че тя отскочи и пак се отвори. Шофьорът стреля.
Джес чакаше с тревога, докато Виктория се взираше в една от малкото картини на стените. Портрет на сър Франсис Бейкън, един от сто четирийсет и четиримата на своето време. В едната си ръка държеше празен свитък, а в другата стискаше туарегския си кръст. По ръбовете на пурпурната му мантия със златни нишки бяха извезани думите scientia potestas est: „Знанието е сила". Един от многото цитати от Преданията, които сър Франсис бе разкрил на света за голямо огорчение на своите братовчеди.
- Вярваш ли ми? - попита Джес накрая. Виктория се извърна от портрета. На загорялото ѝ лице се бяха появили нови бръчки.
- Не е толкова просто. Ти не ми даваш нито мотив, нито сериозни доказателства. Как бих могла да повярвам, че Сю-Лин и Андрю искат да унищожат нашето наследство... и че вече са започнали да го правят? Няма основания да ги отстраним от Дванайсетте.