12 те вятъра [calibre 1.48.0]

- Сигурна ли си, че трябва да го направим?

Джес завъртя ключа на таблото. Дизеловият двигател се задави, после заработи равномерно.

- Вече два пъти се опитаха да те убият - добави той. - Може би не е разумно да почукаш на вратата.

Тя нагласи вентилационните решетки така, че да духат директно към лицето ѝ. Температурата навън надвишаваше трийсет и седем градуса. В Южното полукълбо започваше лято.

- Сю-Лин не е казала на Вилем за хората, които ме нападнаха в Канада - отвърна Джес. - Тъй че каквото и да прави, каквото и да крие, явно знае, че не всички пазители ще го одобрят. Вилем беше... голямата любов на леля ми.

- Мислех, че пазителите не бива да имат интимни връзки помежду си.

- Не бива и да действат един срещу друг. Виктория Кларидж беше добра приятелка на Флориан. Предполагам, че Сю-Лин не е казала и на нея.

- Ами ако грешиш?

- Тогава и без друго ще свърша заключена в Кантората насред пустошта. Предпочитам да мисля за това какво ще последва, ако съм права.

- Аз също - въздъхна Дейвид. Сега неговото бъдеще беше свързано с нейното. Без достъп до архива на семейството ѝ нямаше как да увеличи шансове си да оцелее. Нито да разбере дали това е възможно.

Излязоха от паркинга и поеха по Роджър Вейл Роуд, а оттам - по двулентовото шосе за Алис Спрингс, градчето, което се намираше почти в географския център на Австралия. Джес направи остър завой и продължи по друг двулентов път, който минаваше за пустинна магистрала и водеше на изток.

- Още колко? - попита Дейвид.

- Петдесет километра.

Само безкрайните голи хълмове на север нарушаваха оранжево-червения равнинен и прашен пейзаж. Като се изключеха редките масленозелени и сиво-кафяви пустинни растения и треви, спокойно можеха да са и на Марс.

- Явно не си се шегувала за пустошта.

- Тъкмо това е смисълът - поясни Джес. - Архивът на Семейството ще оцелее в случай на ядрен Армагедон. Естествено, десет години след като пренесохме всичко тук, ЦРУ построи наземна сателитна станция на шестнайсет километра западно от града, което превърна целия район в мишена.

- Не се ли преместихте пак?

- Явно сме достатъчно надълбоко. Използваме стара мина, като продължихме шахтите още по-надолу. Адски внушително.

- Колко голям е комплексът?

- Не знам точно. Била съм там четири пъти и изглежда безкраен. Казаха ми, че в него се пазят близо сто и шейсет милиона артефакта. - Тя се извърна за миг от монотонния път. - Повече, отколкото в Смитсъновия институт - във всичките му музеи.

- И просто... пазите разни неща, така ли?

- Изучаваме ги. Съхраняваме ги. - Гласът ѝ прозвуча отбранително. - Това са поискали от нас Първите богове.

- Но са ви дали знание, а вие го криете.

- Не си справедлив.

Джес зави рязко, за да заобиколи една змия, която се печеше на слънце на пътя, и ландкрузърът се раздруса.

- Колко пъти нашественици са ограбвали Александрийската библиотека? Колко маянски кодекса са изгорили испанците? Колко книги и произведения на изкуството са унищожили надпетите? А талибаните, които взривиха статуите на Буда в Афганистан? Китайската династия Цин е горила не само книги, а и самите учени. Кой изобщо е способен да проумее загубата на човешко знание, изкуство, опит, трупани през хилядолетията, по вина на религиозен и политически екстремизъм и нетърпимост?