12 те вятъра [calibre 1.48.0]

- Здрасти - поздрави шофьорът. - Търсите ли нещо?

- Отправила съм се на дълго пътуване.

- В каква посока?

- От запад на изток.

Отношението на мъжа видимо се промени. Той леко се почеса по гърлото с два пръста, после се наведе и погледна към Дейвид.

- Можете ли да гарантирате за него?

- Не - отвърна Джес.

- Ясно. Ще ѝ съобщя, че пристигате.

- Благодаря.

- За нищо. - Мъжът се върна при джипа си, скочи вътре и се обади по радиостанцията.

- Всичко това някакъв код ли беше? - поинтересува се Дейвид.

- Нещо подобно.

- Тогава защо не гарантира за мен?

- Не, той питаше друго - дали си от Семейството, и аз му казах, че не си, за да внимава какво говори.

- Ами ако съм от Семейството?

- Тогава лично ще ти обясня кодовете.

Бариерата се вдигна и Джес потегли. По-нататък, до една цистерна за пропан, Дейвид забеляза отвор в пясъчниковите скали, достатъчно широк и висок, за да влязат едновременно три двуетажни автобуса. Тяхната тойота му се стори съвсем мъничка.

Вътре спокойно можеше да се побере двоен тенис корт. Други три бели ландроувъра бяха паркирани до боядисана в червено стена, чиито жлебове и линии предполагаха, че е изсечена в скалата.

Джес включи фаровете и Дейвид преброи три товарни отсека със стандартни гаражни врати в дъното на изкуствената пещера.

Тя спря до стената по средата на пътя дотам и му каза да остави багажа и да тръгне с нея.

Табелата на служебната метална врата между два от входовете на товарните отсеци съобщаваше, че се работи само по предварителна заявка.

Джес зачака отпред.

Дейвид вдигна поглед към високия скален таван и видя насочени надолу охранителни камери. Металната врата се отвори.

Появи се млада слаба жена. Пухкав облак черна коса обрамчваше лице с карамелен тен и ясни златистокафяви очи. Въпреки вездесъщия червен пустинен прах, ризата и дънките ѝ бяха безупречно чисти.

- Бакана - каза Джес.

- Пазителко. - Младата жена коленичи, пое лявата ѝ ръка и я целуна. После се озърна към Дейвид. - Той не участва ли в пътуването?

- Ще се включи. Искам Виктория да се срещне с него.

Бакана се изправи и изгледа Дейвид преценяващо и не особено дружелюбно.

Въведе ги в коридор, който стигаше до затворена врата. По скалните стени висяха скучни гравюри на местни пейзажи в прости рамки.

По средата на коридора завиха надясно и се озоваха в чакалня. Трябваше да останат там, докато Бакана уреди срещата. Тя им каза, че в хладилника има напитки, и затвори вратата след себе си.

Дейвид огледа един удивително грозен стол, покрит с оранжево зебло.

- Трябва ли да знам нещо?

Джес отвори хладилника и извади две шишета вода.

- Ти си ми годеник. - Тя въпросително повдигна едната бутилка.

Дейвид кимна.

- Добре...

Джес му я подхвърли и отвори другата за себе си.

- Това е единственият начин да те вкарам тук. По-просто е от истината.

Той разви капачката и отпи голяма глътка. Разбираше, че е започнал прекалено да свиква с лъжите, но с наближаването на смъртта нещата, за които по-рано се тревожеше, все по-малко го вълнуваха.