Не дърпай дявола за опашката

От значение ли е последователността, в която са извършени?

Всичките ли са с еднаква важност?

Дали някое от шестте убийства е било предизвикано от някое от другите пет?

Защо е избрано такова драматично, приковаващо вниманието оръжие?

Каква е целта на малките пластмасови животинки, подхвърлени на местопрестъпленията?

Какви пътища на разследването са били пресечени от появата на манифеста?

Гърни прегледа написаното. Знаеше, че това е едва началото и не очакваше моментален пробив и прозрения. Наясно бе, че онези моменти, в които възкликваш „Аха!“, никога не идват по поръчка. Реши да покаже списъка на Хардуик и да провери каква реакция ще предизвика. Както и на Холдънфийлд – със същия мотив. Подвоуми се дали да даде копие и на Ким и реши да не го прави. Нейните цели бяха различни от неговите и въпросите му само щяха пак да я разстроят. Отиде до компютъра в кабинета, написа две отделни встъпителни писма до Хардуик и Холдънфийлд и им ги изпрати. После разпечата копие, което да покаже на Мадлин, изтегна се на дивана в кабинета и заспа.

– Вечеря.

– Ммм?

– Време е за вечеря.

Гласът на Мадлин. Отнякъде. Той примига и насочи замъглен поглед към тавана. Стори му се, че вижда два паяка, които се плъзгат по бялата повърхност. Примигна отново, разтри очите си и паяците изчезнаха. Вратът го болеше.

– Колко е часът?

– Почти шест.

Тя стоеше на вратата на кабинета.

– Божичко! – Той седна на кушетката, като разтриваше врата си. – Отнесох се.

– Да, определено. Както и да е, вечерята е готова – след тези думи тя се върна в кухнята.

Той се протегна, отиде в банята и наплиска лицето си със студена вода. Когато се присъедини към съпругата си, тя вече бе сложила на масата две купи с изпускаща пара рибена яхния, две зелени салати и чиния с чеснов хляб с масло.

– Ухае добре – отбеляза Гърни.

– Съобщи ли на полицията за бръмбарите?

– Какво?

– Подслушвателните устройства, отварящия се панел в тавана – някой уведоми ли полицията?

– Защо питаш?

– Просто се чудех. Подобни неща са противозаконни, нали? Да подслушваш нечий апартамент. Това е престъпление, не трябва ли да се съобщи за него в полицията?

– Да, и не. Може би трябва. Но в повечето случаи няма законово изискване, което да налага съобщаването на криминално деяние, освен ако задържането на тази информация би попречило на текущо разследване.

Тя го гледаше и чакаше.

– В подобна ситуация, ако аз бях разследващият полицай, бих искал всичко да остане, както си е.

– Защо?

– Би могло да ми даде предимство. Когато подслушвателното устройство работи, а онзи, който го е поставил, не знае, че е разкрит, на по-късен етап то може да ти даде възможност да заловиш престъпника.