Не дърпай дявола за опашката

– Надявам се, че не ме чакаш отдавна.

Начинът, по който се усмихваше, подчертаваше строгите, изопнати очертания на устата ѝ. Всичко у нея беше овладяно и нащрек.

– Аз самият дойдох преди няколко минути.

Тя огледа помещението с онзи хладен, преценяващ поглед, с който винаги „приветстваше“ заобикалящата я обстановка.

– Какво пиеш?

– Блъди мери.

– Идеално.

Ребека се обърна и махна на младата сервитьорка. Когато момичето се появи с две менюта, тя го изгледа скептично:

– Навършила ли си необходимата възраст, за да сервираш алкохолни напитки?

– На двайсет и три съм – заяви то, едновременно слисано от въпроса и потиснато от цифрата.

– Толкова много? – подхвърли Холдънфийлд, но иронията ѝ не бе оценена по достойнство. – Ще пия блъди мери.

Посочи чашата на Гърни. Изражението ѝ беше въпросително.

– Аз не искам второ.

Сервитьорката се оттегли. Холдънфийлд, както обикновено, не губеше време и мина направо на проблема:

– Защо се държа толкова агресивно с приятелите ни от ФБР? И какви бяха тия приказки за снайперистки очила, изхвърляне на пистолети, проблеми с изготвения профил?

– Просто се опитвах да го побутна, за да загуби равновесие.

– Да го побутнеш? По-скоро да го разтресеш с всичка сила.

– Малко съм изнервен.

– И на какво се дължи това, как мислиш?

– Взе да ми писва да обяснявам едно и също.

– Моля те, осветли и мен.

– Всички вие четете манифеста, все едно е Светото писание. Само че той не е. Той е поза. Действията казват повече от думите. Действията на този убиец са изключително логични и без никакви колебания. Планирани са старателно и прагматично. Манифестът е съвсем друга история. Той е художествена измислица, опит да се създаде персонаж и набор от мотиви, които ти и приятелчетата ти от отдела за поведенчески анализ успешно да разнищите, да изследвате и да сведете до този незрял и некадърно измислен профил.