Мисията на посланика
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“,
- ISBN: 978-954-2989-10-3
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мисията на посланика». Краткое содержание книги:
Когато научава, че Лоркин е попаднал в опасност, Сония е принудена от закона, който забранява на Черните магьосници да напускат града, да се довери на Денил с надеждата, че посланикът ще спаси сина й. Междувременно Сери се нуждае от нея повече от всякога. Някой започва да убива Крадци и когато семейството му става негова жертва, той намира доказателства, че Ловецът на Крадци използва магия.
Или някой от членовете на Гилдията избива крадците един по един, или по улиците отново броди магьосник-отстъпник. Но този път той има пълен контрол над силата си — и е готов да я използва, за да убива.
„В тази книга има всичко, което човек може да поиска от едно фентъзи.“
Deathray
„Канаван успява да постигне идеалния баланс, смесвайки умело политиката на магьосниците и посланиците с драматизма на улицата.“
Publishers Weekly
„Превъзходно завръщане във вселената на черните магьосници. «Мисията на посланика» е отлично начало на една нова, обещаваща поредица от Труди Канаван.“
Ерин Бритън, bookgeeks.co.uk
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spm.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
Възрастният човек и съпругата му очевидно не бяха свикнали да имат компания и с неохота приеха ролите на домакин и домакиня. Но обичаят повеляваше да не отказват нищо на представителите на краля. Ачати ги съжали, хапна набързо, каза им, че двамата с Денил са изморени и искат да си легнат рано и домакините с готовност им показаха стаите. Щом се настаниха в помещенията за гости, двамата не си легнаха веднага, а седнаха и обсъдиха наученото.
— Ако Изменниците искат от нас да намерим Лоркин, ние ще го намерим — каза Ачати.
— Смятате ли, че имат чак такова влияние и мощ?
Сачаканецът намръщено кимна.
— За съжаление, да. Изплъзват ни се от векове. Много от предишните крале са се опитвали да ги изкарат наяве или да намерят седалището им, но Изменниците стават все по-добри в онова, което правят. Крал Амакира ми каза, че е по-добре да ги оставим на мира, с надеждата, че ако няма срещу какво да се борят, те ще отслабнат.
Денил се засмя.
— Може и да е прав, но аз се съмнявам.
— Защо?
— Без сблъсъците, които намаляват броя им и отнемат от времето им, те ще създадат семейства. Бойните им умения може да закърнеят, но броят им ще нарасне.
Ачани се намръщи.
— Накрая ще се окажат с твърде много гърла за изхранване. Ще умрат от глад — той се усмихна. — Така че може би кралят все пак е прав.
— Само ако Изменниците продължат да се крият.
— Смятате ли, че ще бъдат принудени да се разкрият? Да дойдат да ни молят за храна?
— Или ще изберат да се разкрият по друг начин. Колко е силна армията ви?
Ачати изсумтя презрително.
— Сигурно е стотици пъти по-голяма и силна от техните. Знаем за убежището им в планините, където земята е сурова и неплодородна. Не биха могли да изхранят население, което да може да се мери по численост с останалата част от страната, така че се съмнявам армията им да е колкото нашата или по-голяма.
Денил кимна утвърдително.
— Поради което те използват хитрости и тайни методи. Чудя се… смятате ли, че биха могли да покорят страната само чрез покушение и манипулиране на подходящите хора?
Изражението на Ачати стана сериозно.
— Не е изключено, но ако е било възможно, досега да са го направили.
— Идеалната възможност може би не се е появила още. Вероятно очакват някой нов и необичаен фактор.
Ачати повдигна вежди.
— Като шанса да отвлекат сина на могъща гилдийска магьосница?
— Смятате ли, че това е достатъчно необичайно?
— Не — той поклати глава и се усмихна. — Опитът за въвличането на Киралия и Сачака във война ще бъде твърде рискован. Ами ако Киралия спечели? Ами ако двете държави се обединят и се изправят заедно срещу Изменниците? Гилдията може да се окаже по-добра в намирането им от нас — той се поколеба. — Което ми напомня… Получихте ли отговор от Гилдията за отвличането на Лоркин?
— Не — Денил извърна поглед встрани. „Няма да мога да го отлагам още дълго време. Ачати ще започне да се чуди защо се бавят толкова“. — Което ми напомня, че трябва да проверя как се развиват нещата.
— Ще ви оставя с работата ви — Ачати се изправи. — Късно е и трябва да си почина. На сутринта ще ми съобщите отговора им.
— Така и ще направя.
Когато вратата на сачаканеца се затвори, Денил бръкна в мантията си и извади кръвния пръстен на Разпоредителя Оусън. Погледна го и прехвърли в съзнанието си всички начини, по които би могъл да поднесе лошите новини, след което избра онзи, който му се стори най-удачен.
После си сложи пръстена.
Когато Сония отвори вратата, тя се изненада при вида на Разпоредителя Оусън, застанал пред нея с вдигната ръка, готов да почука. Стреснатият поглед в очите му се скри и той се изпъна.
— Черна магьоснице Сония — каза той. — Трябва да говоря с вас.
— Добре, че ви хванахме, преди да сте тръгнала за болницата — обади се друг глас.
Тя се обърна и видя, че до Разпоредителя стои Ротан. Внезапно стомахът й се сви и сърцето й се разтуптя лудо. „Ето го отново онова изражение. Нещо се е случило с Лоркин…“