Мисията на посланика

Той излезе от стаята и тръгна надолу по стълбището към приземния етаж. Когато тръгна към вратата на магазина, се огледа с интерес. Досега бяха използвали задната врата и той не беше идвал тук. Помещението беше пълно с глинени купи. Сери примигна, взря се в тях и се изсмя. Това бяха тоалетни гърнета, изрисувани и оформени като вази или посуда.

През матираното стъкло на входната врата се виждаше прегърбената фигура на продавача. Мъжът сигурно беше обещал да наглежда магазина и къщата на съседа си и се чувстваше задължен да се изправи срещу нарушителите. Но и сигурно се притесняваше, че после ще съжалява за това.

Входната врата беше заключена. В ключалката й не се виждаше ключ, а и наоколо нямаше някакво подходящо място за криенето му. Налагаше се да отключи с шперцовете. Когато отвори вратата, той се усмихна на мъжа и заговори с типичния акцент на търговец, който се опитва да впечатли богат клиент.

— Магазинът е затворен, съжалявам — Сери се престори, че оглежда внимателно човека. — Но ти знаеш това, нали? Ти си… Теван? Държиш отсрещния магазин, нали?

Търговецът беше средно висок и доста пълен, на средна възраст и сигурно не беше пропускал ядене от доста време — може би никога.

— Кой си ти и какво правиш в дома на Уендел? — попита настоятелно той.

— Аз съм братовчедът на Уендел, Делин и го помолих да остана за една седмица в къщата.

— Уендел няма братовчед. Той няма семейство. Сам ми го каза.

— Втори братовчед, по линия на съпругата му — обясни Сери. — Не ти ли е казал, че ще отседна тук? — той се намръщи озадачено. — Сигурно го е решил в последния момент.

— Не е. А и не би забравил да ми каже нещо такова — Теван присви очи и отстъпи назад. — Ще повикам Стражата. Ако ме лъжеш, по-добре се махай, докато не е станало късно! — мъжът се обърна и бързо се отдалечи.

— Стражниците ще създадат на теб и Уендел повече проблеми от мен — каза Сери, зарязвайки измисления акцент и вкарвайки провлечения изговор на копторите. — Ще се разшетат навсякъде, ще изпочупят сума ти неща, докато търсят доказателства, а после ще кажат, че всичко си си измислил. Дай да се разберем по човешки.

Теван спря и погледна намръщено Сери.

— Къщата ми трябва само за една седмица, може и по-малко — каза му Крадецът. — Уендел няма да познае, че съм бил тук. Ако не беше заминал, дори наем щях да му плащам, но тъй като го няма… — той бръкна в джоба на палтото си, позволявайки на ножа си да проблесне за миг, след което извади фишека златни монети, който криеше там за подобни случаи.

Мъжът се ококори.

— Седмица? — повтори той. Изглеждаше като омагьосан от златото. — Или по-малко. — После погледна Сери в очите. — Наемите тук са високи.

— Твоята къща ще излезе по-евтино.