Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Мисията на посланика
Мисията на посланика - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мисията на посланика

Электронная книга - «Мисията на посланика». Краткое содержание книги:

Като син на покойния Върховен повелител Акарин, спасител на града, и Сония, някогашното момиче от копторите и настояща Черна магьосница, от Лоркин се очаква да се впуска в приключения и да проявява героизъм. Затова когато лорд Денил приема поста Посланик на Гилдията в Сачака, Лоркин предлага да замине с него като негов помощник, с надеждата да остави и той своя отпечатък върху света.
Когато научава, че Лоркин е попаднал в опасност, Сония е принудена от закона, който забранява на Черните магьосници да напускат града, да се довери на Денил с надеждата, че посланикът ще спаси сина й. Междувременно Сери се нуждае от нея повече от всякога. Някой започва да убива Крадци и когато семейството му става негова жертва, той намира доказателства, че Ловецът на Крадци използва магия.
Или някой от членовете на Гилдията избива крадците един по един, или по улиците отново броди магьосник-отстъпник. Но този път той има пълен контрол над силата си — и е готов да я използва, за да убива.
„В тази книга има всичко, което човек може да поиска от едно фентъзи.“
Deathray
„Канаван успява да постигне идеалния баланс, смесвайки умело политиката на магьосниците и посланиците с драматизма на улицата.“
Publishers Weekly
„Превъзходно завръщане във вселената на черните магьосници. «Мисията на посланика» е отлично начало на една нова, обещаваща поредица от Труди Канаван.“
Ерин Бритън, bookgeeks.co.uk
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spm.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
1 ... 113 114 115 116 117 118 119 120 121 ... 182
Перейти на страницу:

Теван преглътна. После погледна отново монетите и кимна.

— Колко даваш?

— Половин златица на ден — отвърна Сери. После пъхна фишека обратно в джоба си. — Ще намериш парите до задната врата, след като си тръгна.

Мъжът кимна, стиснал недоверчиво устни. Но въпреки това не посмя да изрази на глас съмненията си. Вместо това погледна към другата страна на пътя.

— Наблюдаваш нещо — каза той. — Или търсиш някого. Мога ли да помогна с нещо?

— Опитваш се да се отървеш колкото се може по-бързо от мен? — попита Сери. В очите на мъжа проблесна смущение. „Не, по-скоро си мисли, че е намерил още един начин да изкара пари“. — Всъщност, ако си видял нещо подозрително наоколо…

Теван се намръщи.

— Една чужденка се появява в много странни часове. Обущарят каза, че е наела сутерена му. Така и не разбрахме с какво си изкарва хляба. Много е стара и грозна за уличница. Всяка сутрин жена ми я вижда на пазара при продавачите на подправки и билки. Мислим, че тя… — той се наведе към Сери и снижи гласа си — отървава млади жени от нежелани положения.

Сърцето на Сери подскочи, но той запази неутрално изражение на лицето си. Теван го погледна с очакване.

— Не представлява интерес за мен — рече Сери, свивайки рамене. — Нещо друго?

Мъжът поклати глава.

— Тая улица се смята за чист, почтен район. Ако става нещо, то е добре прикрито — продавачът се поколеба. — Какво става всъщност?

Сери поклати глава.

— Нищо, което да те интересува.

— Ясно — Теван отново отстъпи назад. — Успех, тогава.

— Лека нощ.

Мъжът кимна, обърна се и тръгна към магазина си. Сери затвори вратата, заключи я и изтича нагоре по стълбището, взимайки по две стъпала наведнъж. На върха се спря да си поеме дъх. Сърцето му се блъскаше в гърдите.

— Какво има? — попита Гол.

— Нищо. Не съм… вече… толкова млад — изпъшка Сери. Той отиде до стола си. — Трябва да излизам по-често. Отстъпницата мяркала ли се е?

— Не.

— Някой обърна ли внимание на разговора ни по съседски?

— Не особено.

— Добре. Някой от нас трябва да отиде на пазара във Волник сутринта. При продавачите на подправки.

— Така ли?

— Очевидно нашата отстъпничка ги посещава редовно.

— Това е територия на Скелин.

Сери изруга. Гол беше прав. Някои от Крадците нямаха нищо против другите да душат наоколо без разрешение в тяхната територия — стига да не се интересуват от техните работи — но на други определено не им беше приятно. Сери беше готов да се обзаложи, че Скелин беше от вторите.

— Едва ли ще ти откаже достъп — каза Гол.

— Да, но за да получа разрешението му, трябва да му обясня какво ще правя там. И тогава той ще разбере, че не съм потърсил помощта му, за да намеря някой, който може да се окаже Ловецът на Крадци.

— Просто му кажи истината — че не си сигурен в това и не си искал да го притесняваш, докато не намериш доказателства.

— Ако реши, че има вероятност да съм прав, той ще поиска да се включи в търсенето — посочи Сери.

— Ще ни дойде добре — отвърна Гол.

Сери въздъхна.

— Да. Но какво ще каже Сония, ако замесим още един Крадец?

Гол го погледна сериозно.

— Едва ли ще се интересува, стига да заловим отстъпника.

— А какво ще си помисли Скелин, когато разбере, че ще работи за Гилдията?

— Няма да има избор — Гол се усмихна. — А съдейки по думите ти, че той се интересува от магьосниците, сигурно ще бъде във възторг от тази възможност.

Сери погледна замислено приятеля си.

— Искаш да потърся помощта на Скелин, така ли?

Гол сви рамене.

— Ако тази жена е Ловецът на Крадци, бих искал бързо да я заловим. Ако изчезне скоро, ти ще си в безопасност.

— Ти също.

Едрият мъж разпери ръце.

— Че какво лошо има в това?

— Хм… — Сери погледна навън и видя, че на улицата се появи първият от фенерджиите. Вече се беше смрачило. — Нищо лошо няма. Щом Скелин разбере, че Ловецът на Крадци може би е магьосник, той ще осъзнае, че няма друг избор, освен да работи с Гилдията. Просто няма да може сам да я залови или убие.

— Значи ще се видиш с него?

Сери въздъхна.

— Може би ще се наложи.

Тъй като Ачати не беше уведомил ашаки Тикако за намерението си да посети провинциалното му имение, защото така щеше да изтъкне унизителният факт, че мъжът не е успял да разчете както трябва съзнанието на робинята си, той не искаше да се натрапва повече, като остане през нощта. Вместо това двамата с Денил продължиха по пътя до съседното имение, собственост на възрастен ашаки и помолиха за храна и постеля в името на краля.

1 ... 113 114 115 116 117 118 119 120 121 ... 182
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)