Синьо злато
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: NUMA Files #2
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Венус прес
- ISBN: 954-780-008-6
- Переводчик: Александър Владовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Синьо злато». Краткое содержание книги:
Ръководителят на специална група при Националната агенция за морско и подводно дело Кърт Остин започва разследване, по повод неочакваната смърт на стадо изчезващ вид китове, което го завежда в Мексико. Там някой прави опит да отпише завинаги него и миниподводницата му. В същото време, престъпна банда бракониери в пищната зеленина на Южна Америка, не се спира и пред убийства, преследвайки целта си — кражба на лековити растения за милиони долари.
Остин и Завала се спогледаха изненадано.
— Двамата с Джо бяхме подготвили малък капан за нашите гости. Не очаквахме, че ще се хване нещо.
— О, хванало се е. Никога не бих влязъл у вас през задната врата, без да почукам.
— Съжалявам, че трябваше да се разкарвате дотук, без нужда — каза Остин.
— Човек не може да предвиди всичко. Нали знаете какво стана на Атка и Киска?
Остин кимна. Известна му бе битката за двата алеутски острова, окупирани от японците. След като американската страна дала много жертви при атаките, провеждат мащабна десантна операция, за да установят, че японците тихомълком са се изнизали.
— Същото е и тук. Пиленцата са избягали от пилчарника.
Офицерът разгледа отново останките и подсвирна.
— Направо сте им откъснали перките.
— За съжаление, в хангара имаше нещо, което са отмъкна ли със себе си — поклати глава Остин. — Все пак, благодаря ви за помощта, майор.
— Няма за какво. Ученията са хубаво нещо, но няма с какво да се замени акция, при която наистина можеш да очакваш, някой да стреля по теб.
— Ще гледам да ви осигуря такава следващия път.
Офицерът се усмихна сурово.
— От вида на оня стар бомбардировач в Номе, стигам до извода, че сте човек, който държи на думата си.
Остин и Завала приеха поканата да ги откарат до „Елен дорф“, откъдето можеха да вземат самолет за Вашингтон. Когато кацнаха в Номе за зареждане, Завала предложи да се възползва от неоспоримия си чар и банковата сметка на НАМПД, за да утеши собственика на погубения хидроплан. Като се споразумя с компанията да им купи нова машина, той излезе навън, за да види сериозната физиономия на приближаващия Остин.
Той му подаде лист хартия.
— Това пристигна току-що.
Завала прочете съобщение от НАМПД:
„Гемей и Франсешка отвлечени Траут ранен. Прибирайте се веднага! С.“
Без да продумат, и двамата се втурнаха по пистата към чакащия ги самолет.
32
Пол Траут лежеше в болничното легло с бинтовани гърди и нос, и неудържимо се проклинаше, че не бе проявил по-голяма бдителност. Докато се измъкваха с Гемей от стрелите на ловците на глави, инстинктите им бяха изострени докрай. Но завръщането в така наречената цивилизация ги бе притъпило. Те нямаха и най-малка представа, че очите, които ги дебнеха от микробуса, паркиран пред къщата им в Джорджтаун са много по-диви от тия в джунглата.
Надписът, който идентифицираше автомобила като собственост на градската комунална служба още лепнеше. Беше оборудван с най-модерна електронна апаратура за свръзка и наблюдение. Надвесени над мониторите, близнаците Краджич прослушваха тухлените стени на отсрещната къща. Наблюдението и изчакването не бяха по техен вкус. В Босна действаха с брутална простота. Избират си жертва. Пристигат посред нощ с един-два камиона паравоенни главорези, разбиват вратата и измъкват ужасените обитатели от леглата. Мъжете отвеждат навън и разстрелват, жените изнасилват и убиват. Къщата се обира до шушка.
Проникването в дома на Траут се оказа проблем. Макар и на странична улица, пред него непрекъснато минаваха коли и пешеходци. Сега бе още по-оживено. Откриването на бяла богиня и спасяването й от хора на НАМПД, както и драматичното им бягство, бяха сценарий за приключенски филм. След като CNN разпространи историята, един куп журналисти обсадиха къщата. Репортери и фотографи от „Уошингтън поуст“ и „Ню Йорк таймс“, националните телевизионни канали, както и няколко таблоиди на долнопробни вериги супермаркети се струпаха пред вратата.
Гемей и Пол се редуваха да им обясняват, че се опитват да си отдъхнат и че ще отговорят на въпросите им на другия ден в НАМПД, на пресконференция, фотографите снимаха къщата, а телевизионните журналисти я използваха за фон при репортажите си. Постепенно медийната река изтъня.
Пол седеше в кабинета си на втория етаж, където обобщаваше преживяното в доклад за НАМПД. В кабинета на партера, Франсешка и Гемей обсъждаха как да се възобнови в най-кратки срокове работата по процеса за обезсоляване на водата. След като Франсешка бе заявила, че отлага връщането си в Сао Поуло, семейството й бе предложило убежище от журналистическото внимание. Когато на вратата се позвъни, Гемей въздъхна тежко. Неин ред беше да откликне на зова на четвъртата власт. Най-напористи бяха телевизионните екипи и както очакваше, отвън стояха репортер с бележник в ръка и оператор с голяма камера на рамо. Трети човек носеше алуминиево куфарче и прожектор.