Синьо злато
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: NUMA Files #2
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Венус прес
- ISBN: 954-780-008-6
- Переводчик: Александър Владовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Синьо злато». Краткое содержание книги:
Ръководителят на специална група при Националната агенция за морско и подводно дело Кърт Остин започва разследване, по повод неочакваната смърт на стадо изчезващ вид китове, което го завежда в Мексико. Там някой прави опит да отпише завинаги него и миниподводницата му. В същото време, престъпна банда бракониери в пищната зеленина на Южна Америка, не се спира и пред убийства, преследвайки целта си — кражба на лековити растения за милиони долари.
— Много просто. Ще кажем, че сме изпълнявали бойна задача и ни е отвлякъл НЛО.
— Това е точно толкова невероятно, колкото и истинското положение — констатира Завала.
Пристигането на изрешетеното летящо крило стана най-голямото събитие в Номе, след първото състезание с кучешки впрягове. Слухът за черния самолет с необикновена форма, кацнал без колесар върху пелена от пяна, се разпространи като горски пожар и не след дълго машината беше заобиколена от любопитни. Остин се обади на Сендекър, за да поиска малко груба сила. Адмиралът се свърза с Пентагона и научи, че отряд със специално предназначение провежда учения във военновъздушната база „Елендорф“, край Анкоридж. Издадена бе заповед за прехвърляне в Номе.
След като Остин информира командирите на спецовете, решиха да изпратят напред хеликоптер с разузнавателна цел, а основните сили да дойдат след него.
И така, Остин и Завала се върнаха в старата база за дирижабли на борда на хеликоптер „Пейв хок“. Близо двадесетметровата машина беше от типа, който патрулира „Район 51“, свръх секретната база, за която поклонниците на НЛО-историите твърдят, че съхранява трупове на загинали иноземни, както и останки от техен космически кораб, катастрофирал край Росуел, в Ню Мексико. Хеликоптерът полетя ниско над тундрата, за да не бъде забелязан, със скорост двеста и петдесет километра в час. Като стигна местоназначението си, той прелетя над покритата с тънък пласт вода писта за излитане и проучи терена, с помощта на уредите си. Като не откри признаци на живот, той започна да описва широки кръгове. На борда му имаше тричленен екипаж, осем тежковъоръжени войника от специалните части и двама пътника — Остин и Завала. Всички гледаха навън. Не се наложи да чакат дълго.
Откъм морето се появи самолет, с разположени над корпуса криле. Четиримоторният турбовитлов „Комбат Тейлън“ бе създаден, с цел да доставя специалните части навсякъде и при всякакви условия. Тъмни предмети се заизсипваха от Фюзелажа и скоро в пространството разцъфнаха двадесет и шест парашута. Те се приземиха на хълма зад хангара на летящото крило.
Хеликоптерът продължи кръженето си. Десантът беше първи етап от двустепенна операция. Ако парашутистите се натъкнеха на противник, хеликоптерът щеше да го обстреля с двете си 7.62 мм картечници и да спусне подкреплението на мястото, където е най-необходимо.
Изминаха няколко напрегнати минути. После по радиото се чу гласа на земния командир:
— Всичко е чисто. Кацайте!
Хеликоптерът се стрелна над останките от хидроплана и разбитата от летящото крило машина. Приземи се точно пред хангара, чиято огромна врата бе зейнала като пациент на зъболекар. Няколко командоси, облечени в маскировъчни дрехи, въоръжени с М-16 — автоматична карабина с гранатомет — всеки от тях смъртоносна машина с огромен потенциал, охраняваха входа, докато други проверяваха огромното пространство на хангара. Войниците от хеликоптера скочиха от двете му страни, щом колелата докоснаха повърхността и се присъединиха към другарите си.
Двамата от НАМПД също слязоха и влязоха в помещението. То изглеждаше още по-голямо, в отсъствието на самолета. Цялото беше пълно с обгорели и опушени парчетии — последица от излитането им. Задната стена, изпитала в пълна мяра силата и температурата на реактивната тяга, беше нагърчена, а боята изгоряла. Проправиха си път през цялата бъркотия и се насочиха право към склада. Вратата му бе отворена. Цилиндрите ги нямаше.
— Празно като бутилка текила в неделя сутрин — поетично се изрази Завала.
— Точно от това се страхувах. Трябва да са извикали друг хеликоптер.
Излязоха вън от задушливата смрад на хангара. Хеликоптерът си бе намерил равно и сухо място, на около половин километър от тях и в момента се приземяваше. Тръгнаха към останките на другия с надежда да научат нещо за нападателите. Вътре и около останките се виждаха обгорели тела. Дойде командирът на първата група и се здрависа с тях.
— Не разбирам защо настояхте да дойдем — каза той, като посочи с пръст развалината. — Вие си се справяте добре и сами.
— Не искахме да изкушаваме съдбата — отвърна Остин.
Офицерът се усмихна.
— Мястото е чисто като аптека. Проверихме и бункера, както предложихте вие. Намерихме два трупа на дъното на шахтата, за която ни предупредихте да внимаваме. Знаете ли нещо за тях?