Жълтата кутия

Дориян поклати глава, но не каза нищо.

– Това обяснява и обирите на златарите. – внезапно смени посоката на разговора Климент. – Те бяха записани на сметката на Батой, но нещо не ми даваше мира. Не беше в неговия стил да окраде някой без да оставя следи. Тук ставаше дума за нещо друго. Батой щеше да нападне, използвайки сила, за да вземе това, което иска. Не да се промъква като призрак през нощта, оставяйки след себе си заключени врати. Как бяха влизали крадците в трезорите на златарите? Огледах всички места, където бяха извършени кражбите. Имаше нещо, което ги свързваше. Всяко от ограбените помещения беше с малко прозорче с решетка. Възрастен човек не би могъл да се промъкне през него. Но дете? Особено по-малко? Някой пъргав, слаб и ловък като Бан? Така е било, нали? Той или някой друг е влизал вътре, отварял е сандъците, раклите и шкафовете и е подавал плячката през прозореца. Не ми ли каза самият ти, че голяма част от децата учат за ковачи и ключари?

Презвитерът продължаваше да мълчи, но слушаше внимателно.

– Ще ти кажа как точно е станало всичко – продължи Климент. – Организирал си приюта, прибирал си в него сираци, спасявал си ги от улицата. Мъчел си се да събереш средства, но все не са ти стигали. Тогава си решил, че след като не ти дават ще си вземеш сам. Сред питомците ти е имало достатъчно, които не биха се поколебали да извършат престъпление. Сам ми каза – повечето са преживявали от кражби и всякакви други престъпления преди да ги прибереш. Отделил се тези, които са били подходящи, говорил си им, вероятно си им представил това, което правиш не като кражби, а Богоугодно дело. Това си правил с децата, които сам си обучавал. Така наречените "избрани", които си подбирал и организирал. Затова не си искал никой друг да присъства на сбирки ви. За да не ви чуе как кроите следващия грабеж. Внимателно огледах сиропиталището. Може и да изглежда бедно, но всъщност имате всичко, от което се нуждаете. От къде си взимал пари за това? Но то не ти е стигало! Мечтаел си за собствена, голяма църква. "Свети Архангел Михаил", нали така беше? Чакал си удобния момент и си кроял планове. И той не е закъснял да се появи. Батой и бандата му са били прекрасно прикритие. Кой би се усъмнил, че обирите на златарските магазини не са дело на безразсъдния разбойник? И би заподозрял добрия отец Дориян и малките му, спасени послушници? След което се е появил Агоп. Отначало не си му обръщал внимание, но скоро си разбрал кой е, откъде идва и защо. Дали някое от децата, избягали от теб във Филипополис, не се е изпуснало да каже нещо? Че случващото се зад стените на приюта е различно от това, което изглежда? Пратил си Бан и Хрис по следите на свещеника. Знаел си къде живее и от къде ще мине след празненството при Гостун. Момчетата са го чакали в засада. Не знам как точно си ги убедил да извършат подобно ужасно престъпление, но ти можеш да си достатъчно убедителен когато се наложи. Те са причакали пияния Агоп и са го убили. Но са били уплашени от това, което вършат, а и не са имали достатъчно опит с лъка, за това са изстреляли толкова много стрели.