Последната миля [bg]

— Знаете ли кои бяха те? — попита Декър.

— Нейтън работеше в кметството. По онова време беше дори заместник-кмет.

— А кмет е бил Търман Хюи — вметна Декър.

Тя махна пренебрежително с ръка.

— Единствената причина Търман да получи поста беше баща му. Току-що бе завършил колеж и беше по-скоро момче, отколкото мъж. Нейтън трябваше да стане кмет, но след като Травис Хюи каза тежката си дума, никой не посмя да му се опълчи — добави Райън с горчивина в гласа. — Знаете ли, за мнозина от нас Травис Хюи беше истински герой. Смятахме го за спасител.

— А сега? — попита Джеймисън.

Райън посочи Библията.

— Беше фалшив пророк, който проповядваше зло и омраза. И насилие — добави тя.

— Смятате ли, че е имал нещо общо с експлозията в църквата? — попита Декър.

— Не и Травис Хюи. Той никога не си цапаше ръцете.

— А съпругът ви?

Милдред Райън въздъхна дълбоко.

— Мисля… мисля, че Райън беше свързан по някакъв начин… — Гласът й заглъхна и тя примига уплашено, сякаш я бе сполетял неприятен спомен, от който искаше да се отърве, но не можеше.

— Знаел е, че ще се случи нещо ужасно — предположи Декър. — Затова е бил близо до църквата в нощта на експлозията, нали?

Тя кимна едва доловимо и крехките й рамене потрепериха.

Джеймисън постави длан върху ръката на възрастната жена, за да я успокои.

— Всичко е наред, госпожо Райън. Мисля, че съпругът ви се е опитвал да постъпи правилно.

Райън подсмръкна, взе хартиена кърпичка и издуха носа си.

— Той беше добър човек. Но не работеше за добри хора.

— Знаете ли, че е платил гаранция в размер на петстотин долара в полза на човек на име Чарлс Монтгомъри?

— Каза ми. Парите не бяха негови. Не разполагахме с подобни средства, при това излишни. Не и за да платим гаранцията на човек, когото изобщо не познавахме.

— Това означава, че някой му е наредил да го направи, нали? И му е дал парите за гаранцията.

— Да.

— Знаете ли кой?

— Той беше заместник-кмет. Не е нужно да си гений, за да се сетиш кой.

— Търман Хюи?

— Може бащата на Търман да му е дал парите. Нямам представа. Травис беше расист — добави Райън. — Намери си добри приятели, когато отиде във Вашингтон. Знаете ли, че едва не провали кандидатурата на Търгуд Маршал във Върховния съд? На първия чернокож, избран за върховен съдия?

— Не, не знаех — призна Декър.

— Не се интересувах от подобни неща, но съпругът ми ги следеше. Нямаше добро мнение нито за младия, нито за стария Хюи. Но живееше в Мисисипи и си държеше устата затворена. Влезе в политиката с намерението да върши добри дела. По онова време обаче беше трудно да вършиш добри дела в Мисисипи, особено ако бяха ориентирани към чернокожите.

— Подобна позиция не е била никак популярна — отбеляза Богарт.

— Всеки, който искаше да направи кариера в Мисисипи, беше длъжен да следва официалната линия. Нейтън трябваше да издържа семейство, но това не означаваше, че вярва в онова, което другите правеха. Защото не вярваше. Ни най-малко.