Дъщеря назаем [bg]

— Е, ще видим какво ще излезе, когато всичко това се уталожи… Джак обаче е извършвал престъпления. Не мога да си затворя очите за това.

Мисълта за престъпленията от миналото го подсети, че Ема все още не знае за случилото се с Дейвид. Той прогони мислите за Джак от ума си.

— Много съжалявам, Ем, но имам лоши новини. След твоето излизане те са проникнали в дома ви и Дейвид е пострадал сериозно. Откарали са го в болница.

Той обърна очи към потресеното лице на Ема.

— Зле ли е? — попита тя.

— Да — отвърна Том.

— О, боже. Бедният Дейвид. Нали не са наранили и Таша?

— При пристигането си екипът ни претърсил къщата, но не я открил никъде. Наистина съжалявам, Ема. Явно са я взели със себе си.

Том очакваше, че след всичко сторено от Наташа Ема ще изпита някакво облекчение, че вече я няма. Един поглед към ужасеното й лице обаче бе достатъчен, за да разбере, че я терзаят съвсем други чувства.

— В беда е, Том. Онези вероятно са се досетили, че е знаела за обаждането ми в полицията. Не ми се мисли какво ще й сторят. Намери я, заради мен. Моля те. Не искам да й се случва нищо.

— Търсим я. Няма да се откажем.

Том даде знак на полицая да поеме Ема и Оли. Линейката сви в алеята.

— Трябва да се връщам вътре. Може ли?

Ема побутна с нос главата на Оли и кимна отнесено, като свали палтото на Том от раменете си. Очевидно бе погълната от желанието да не изпуска момченцето си от ръце и да прогони всички ужасни мисли от ума си.

Той отново се насочи към къщата. Би трябвало да е в еуфория — бяха спасили Оли, Гай Бентли беше мъртъв, Фин Макгинес бе арестуван, а останалата част от бандата скоро щеше да сподели участта му. Двойният арест, който му предстоеше, обаче изобщо не беше по вкуса му.