Дъщеря назаем [bg]

— Не забравяй, Том, както казах на Гай, аз вече съм мъртъв. Той щеше да убие и двама ни. И с мен насмалко да успее, като се стовари отгоре ми. Ако беше стрелял по мен обаче, щеше да ти осигури секунда-две, за да го обезвредиш.

Том издиша и поклати глава.

— После, Джак. Трябва да се погрижим за Оли. Мелиса, Джули казала, че му е дала приспивателно. Направи ли нещо по въпроса?

Ема врътна глава и заби очи в Мелиса със сковано от напрежение тяло. Мелиса беше в унес, вперила очи в мъртвото тяло на Гай, с бегла усмивка на устните; заговори, без да вдига глава:

— Всичко е наред. Беше му го дала точно преди да отида у тях. Сигурно е плачел от жажда — не се беше сетила да му даде да пие. Устичката му беше пресъхнала и хапчето бе залепнало под езика му. Извадих го и избърсах остатъците с кърпичка. После му дадох доста вода. Поспа, но вече е добре.

Мел все още се взираше в тялото на Гай, сякаш в транс.

— Благодаря…

Ема не успя да продума нищо повече.

— Все пак смятам, че е добре да го види лекар — заяви Том. — Ще изведа Ема навън и ще я поверя на полицая. Той ще ги наглежда до идването на линейката.

Сирените се чуваха недалеч, а над главите им се носеше монотонното бучене на хеликоптер.

Том се обърна към Джак и Мелиса.

— Не искам да ви оставям, но в момента Оли е от първостепенна важност. Връщам се след две минути. Изчакайте тук — и двамата.

Ема пое към вратата, стиснала Оли здраво в прегръдките си. Очите й обаче бяха върху Джак, пронизваха го в опит да прочетат мислите му и същевременно да му разкрият нейните собствени, както и чувствата, които таеше в сърцето си.

— Джак… — промълви тя тихо.

Очите му омекнаха и той поклати едва забележимо глава, после вдигна брадичка, сякаш й казваше да върви. Тя знаеше, че трябва да го направи — заради Оли — но имаше да му каже толкова много.

Том затвори вратата след нея, а тя си каза с абсолютна убеденост, че току-що е загубила Джак за трети път; този път тъгата й беше най-непоносима.