![Камерата [The Chamber-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/7/2/1/5/kamerata-the-chamber-bg-download.jpg)
Камерата [The Chamber-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Матуша Бенатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Камерата [The Chamber-bg]». Краткое содержание книги:
Той чу гласове и излезе на площадката. Вратата беше без ключалки и от двете страни. Почака малко, после мина през вратата и пи вода. Асансьорът се отвори и отвътре изскочи млад човек в белезникави панталони и син блейзър, с картонена кутия под едната мишница и дебела книга в дясната ръка. Той се отправи към вратата на „Кравиц и Бейн“. Тананикаше си някаква мелодия и не забеляза Уедж, който бе зад него. Спря и внимателно постави книгата върху кутията, освобождавайки дясната си ръка, за да натисне кода. Седем, седем, три и таблото писукаше при всяка цифра. Уедж бе на няколко сантиметра и надничаше над рамото му, за да види цифрите.
Младият човек бързо грабна книгата и точно щеше да се обърне, когато Уедж леко се блъсна в него и каза:
— Ама че работа! Извинявайте! Не исках… — Уедж отстъпи една крачка и погледна надписа над вратата. — Но това не е „Ривърбенд Тръст“ — почти извика той, смаян и озадачен.
— Не е. Тук е „Кравиц и Бейн“.
— На кой етаж сме? — попита Уедж. Нещо щракна и вратата се отключи.
— На четвъртия. „Ривърбенд Тръст“ е на осмия.
— Извинявайте — каза отново Уедж, вече притеснено и някак жално. — Объркал съм се.
Младежът направи гримаса и поклати глава, после отвори вратата.
— Извинявайте — каза за трети път Уедж и отстъпи назад. Вратата се затвори зад момчето, а Уедж слезе с асансьора до главното фоайе и напусна сградата.
Той се отдалечи от центъра на града и пое на североизток. След десетина минути стигна до район с държавни жилища. Влезе в алеята за коли до Обърн Хауз и бе спрян от униформен надзирател. Точно завивал обратно, обясни той, заблудил се и много съжалява. Когато излезе на заден ход на улицата, той видя червения ягуар на Лий Бут, паркиран между две малки коли.
Отправи се към реката, после отново към центъра и след двайсет минути спря край изоставен тухлен склад на брега. В колата се преоблече в жълтеникавокафява риза със син кант около късите ръкави и с името „Ръсти“, избродирано на джоба После забърза пеша, гледайки да не прави впечатление, зави зад ъгъла на сградата и пое надолу по склона. Спря да си поеме дъх и да се скрие от палещите лъчи на слънцето под сянката на едно дръвче. Пред него се простираше спретната морава, а зад нея се виждаше редица от двайсет луксозни апартамента, кацнали на ръба на скалистия бряг. Оградата от камък и желязо представляваше досаден проблем и той търпеливо я разгледа от скривалището си под дървото.
Едната страна на блока бе паркинг със затворена врата към единствения вход и изход. Униформен надзирател обитаваше малка кабинка с климатична инсталация. Виждаха се няколко коли. Наближаваше десет сутринта. През оцветеното стъкло прозираше силуетът на надзирателя.
Уедж се отказа от оградата и реши да влезе откъм скалите. Промъкна се през един ред чимшири, вкопчвайки се в тревата, за да не се плъзне надолу от височина двайсет и четири метра до Ривърсайд Драйв. Шмугна се под дървените тераси, някои от които стърчаха три метра напред във въздуха, тъй като скалата рязко се спускаше под тях. Спря пред седмия апартамент и се прехвърли на верандата.
Отдъхна си за миг в плетения стол и опипа с ръка някакъв кабел, сякаш бе дошъл след повикване за услуги. Наоколо не се виждаше никой. Уединението бе много важно за тези богаташи и те плащаха скъпо за него. Всяка малка тераса бе изолирана от следващата с декоративни прегради и пълзящи растения. Ризата му вече бе мокра и залепнала за гърба.
Плъзгащата се стъклена врата от терасата към кухнята бе, разбира се, заключена. Ключалката бе съвсем проста и му отне една минута. Отвори, без да повреди нещо и без да остави следи, после хвърли още един поглед наоколо, преди да влезе. Точно сега идваше трудната част. Предполагаше, че има алармена система на всяка врата и прозорец. Тъй като в апартамента нямаше никой, твърде голяма бе вероятността системата да се задейства. Въпросът бе какъв шум щеше да предизвика отварянето на вратата. Мълчалива тревога ли щеше да има, или щеше да го стресне оглушителният вой на сирена?
Пое въздух и внимателно отвори вратата. Нямаше вой на сирени. Бързо хвърли поглед към монитора над вратата и влезе вътре.