Камерата [The Chamber-bg]

Вестниците вече бяха публикували достатъчно материали, за да възбудят недоволство. Повечето адвокати се почувстваха неловко, като видяха името на тяхната фирма да се свързва с тип като Сам Кейхол. Не бяха имали никаква представа, че в продължение на много години той е бил представляван от фирмата в Чикаго. Сега приятелите им задаваха въпроси. Други адвокати подмятаха обидни шеги. На чай в градинските клубове съпругите им се чувстваха унизени. Роднините проявяваха внезапен интерес към кариерата им на юристи.

Сам Кейхол и внукът му бързо бяха създали неприятности на хората в мемфиската кантора, но нищо не можеше да се направи.

Адам го чувстваше, но това не го безпокоеше. Работното място беше временно, за още три седмици и нито ден повече. В петък сутринта той слезе от асансьора, без да поздрави служителката на пропуска, която изведнъж се зае да подрежда списания. Заговори секретарката си, млада жена на име Дарлийн, а тя му предаде съобщение от Тод Маркс от „Мемфис Прес“.

Взе розовото листче и го хвърли в кошчето в кабинета си. Остави палтото си на закачалката и започна да покрива масата с бележките, които си бе водил по време на полета до Чикаго и обратно, с пледоарии от архивите на Гудман и десетки копия от неотдавнашни решения на Федералния съд.

Скоро потъна в света на правните теории и стратегии.

Споменът за Чикаго избледня.

Роли Уедж влезе в сградата на Бринкли Плаза през входа откъм центъра. Бе чакал търпеливо на една маса в улично кафене, докато се появи черният сааб. Колата зави и спря на близкия паркинг. Роли беше облечен в бяла риза с вратовръзка, раирани панталони и мокасини. Пиеше чай с лед. Адам мина по тротоара покрай него и влезе в сградата.

Фоайето бе празно, докато Уедж разглеждаше указателя. „Кравиц и Бейн“ държаха трети и четвърти етаж. Имаше четири еднакви асансьора и той взе един до осмия етаж. Слезе в тясно фоайе. На вратата отдясно се виждаше табелка с името на финансова компания, изписано с бронз, а по коридора вляво имаше офиси на всякакви фирми. Вратата за стълбището бе до една чешмичка. Той бавно слезе четири етажа надолу, оглеждайки вратите по пътя си. Никой не мина покрай него с асансьора. Отиде на площадката на четвъртия етаж и взе асансьора до третия. Усмихна се на жената на пропуска, която още подреждаше списания, и точно се готвеше да я попита къде се намира финансовата компания, когато телефонът иззвъня и тя посегна към него. Двойна стъклена врата разделяше пропуска от коридора към асансьорите. Роли се качи на четвъртия етаж и видя подобна врата, този път без човек до нея. Беше заключена. На стената вдясно имаше табло с девет номерирани бутона. Но трябваше да се знае кодът.