Мейдей
- Автор: Демилль Нельсон, Блок Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Борисова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мейдей». Краткое содержание книги:
НЕЛСЪН ДЕМИЛ Е НЕОСПОРИМ МАЙСТОР НА ТРИЛЪРА. ВСИЧКИ НЕГОВИ РОМАНИ СА БЕСТСЕЛЪРИ. ТАЗИ МУ КНИГА, СОЧЕНА КАТО БЕЗСПОРНО ПОСТИЖЕНИЕ, Е НАПИСАНА С ПОМОЩТА НА ВЪЗДУШНИЯ АС ТОМАС БЛОК.
— Матос! Поддържаш ли визуален контакт?
— Видимостта е почти нулева. Силен дъжд. Турбулентност. — Матос въртеше очи във всички посоки, но никъде не виждаше пътническия Стратън. Поройният дъжд продължаваше да се излива върху купола на изтребителя, зад гърба му трещяха гръмотевици и проблесваха мълнии, които обливаха кабината с призрачната си светлина. Мамка му! Единственият начин да открие пътническия самолет при тази видимост бе да се блъсне в него. Матос протегна разтрепераната си ръка към дроселите и увеличи подаването на гориво. После силно дръпна щурвала.
Когато изтребителят започна да се издига нагоре, Матос натисна радиобутона.
— Възстанових визуалния контакт — излъга той. — Самолетът е точно пред мен. На двадесет ярда. Всички параметри остават непроменени.
— Разбрано. На каква височина се намираш?
— На две хиляди и шестстотин фута и продължавам да се снижавам. Остава приблизително една минута до катастрофата.
Докато говореше, погледна висотомера. Намираше се на седем хиляди фута и продължаваше да се изкачва. Обърна изтребителя на северозапад, за да излезе от бурята възможно най-бързо. Дори и за един толкова устойчив самолет като F-18 турбулентността беше ужасна. Матос почувства, че му се гади. В един кратък миг изпита съжаление към всички ония, които може би все още бяха живи на борда на пътническия Стратън.
— Докладвай.
— Височина хиляда и двеста фута. Силна турбулентност. По-малка гъстота на облачната покривка. Вече виждам океана. Няма шанс за успешно приводняване при толкова бурни води.
F-18 проби облаците и излезе под слънчевите лъчи на височина деветнадесет хиляди фута. Матос продължи да се изкачва с пълна газ, сякаш височината щеше да му помогне да се откъсне от цялата тая бъркотия. Под себе си виждаше единствено черните дъждовни облаци.
— Океанът е твърде бурен, за да очакваме оцелели, така ли?
— Точно така. — Матос отново погледна надолу, но видя единствено буреносните облаци, през които бе преминал. Извърна очи към сините небеса пред него. F-18 продължи да се изкачва и Матос си помисли за Джеймс Слоун. Беше доловил нотките на триумф в гласа му. Не за пръв път се запита дали капитанът е съвсем нормален. Хрумна му, че дори и първата навигационна грешка, сложила началото на целия този кошмар, може да не е само негова. Благодари на Господ, че не бе изстрелял и втората ракета по пътническия самолет. Както стояха нещата сега, в най-лошия случай можеха да го обвинят в престъпна небрежност. Ще го преживее. Но поне няма да живее с мисълта, че е убиец.
— Повтарям отново. Твърде бурен океан, за да има оцелели, така ли?
— Точно така, База. Океанът е твърде бурен, за да се очакват оцелели — повтори Матос, затвърждавайки изречената лъжа. Той обаче изпитваше облекчение. Толкова силно облекчение, че очите му се напълниха със сълзи. Наложи се да поеме дълбоко дъх, за да овладее гласа си. — Носът на самолета сочи право надолу — додаде той, без да сваля очи от линията на хоризонта пред себе си.
— Ясно.
Матос изравни самолета на височина от тридесет и шест хиляди фута. Бурята бе останала далеч зад него. Топлите лъчи на следобедното слънце галеха лицето му. Погледна надолу. Над тъмната облачна маса се забелязваха ясно очертани облаци с форма на наковалня, които очертаваха района на гръмотевичните бури. Матос си помисли, че Бог вероятно ги бе създал с такава форма нарочно — за да може един ден Човекът да се ориентира по тях и, като ги види, да знае, че приближава към небесната ковачница с нажежената до бяло пещ.
— Вече сме на четиристотин фута — излъга Матос. Хрумна му, че може би е длъжен да докладва на капитан първи ранг Диел. Трябваше да признае всичко — не толкова заради спасението на собствената си душа, колкото заради капитан трети ранг Слоун, който би трябвало да бъде отстранен от флота, за да не причинява повече подобни трагедии.
— Двеста фута. Дъждът намаля. Видимостта се подобри. Океанът е бурен. Самолетът ще падне всеки момент. Вече е съвсем близо. Ще се обадя отново.
Матос здраво стисна очи. Това беше лудост. Опита се да забрави, че театърът, който разиграва заради Слоун, не е никакъв театър за хората в лайнера — за тях всичко това се случва наистина. Съвсем ясно си представи как огромната машина се блъска в набраздената от вятъра и дъжда океанска повърхност…
— Матос! Матос? Падна ли? Падна ли? Матос дълбоко си пое дъх.