Мейдей
- Автор: Демилль Нельсон, Блок Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Борисова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мейдей». Краткое содержание книги:
НЕЛСЪН ДЕМИЛ Е НЕОСПОРИМ МАЙСТОР НА ТРИЛЪРА. ВСИЧКИ НЕГОВИ РОМАНИ СА БЕСТСЕЛЪРИ. ТАЗИ МУ КНИГА, СОЧЕНА КАТО БЕЗСПОРНО ПОСТИЖЕНИЕ, Е НАПИСАНА С ПОМОЩТА НА ВЪЗДУШНИЯ АС ТОМАС БЛОК.
НЕ. ПОДДЪРЖАЙТЕ КУРСА. ПРОЦЕДУРАТА ЩЕ ОТНЕМЕ САМО ДВЕ ИЛИ ТРИ МИНУТИ. ВСИЧКИ ПРИБОРИ СА РАЗПОЛОЖЕНИ НА ПАНЕЛА НАД ГЛАВАТА ВИ.
— Добре. — Бери вдигна поглед към големия панел над него. — Шарън, чети ми на глас инструкциите.
— Те пристигат, Джон. Готов ли си?
— Давай.
— В средата на… горния панел… четири превключвача с надписи… клапан за гориво с ниско налягане… Потвърди.
— Виждам ги.
— Добре. — Крендъл бързо напечата потвърждение. — Добре… продължават… Завърти превключвателите на положение изключено.
Бери погледна към нея.
— И четирите? — Погледна към дисплея, но ъгълът, под който се намираше, не му позволяваше да прочете съобщението.
— Така пише.
Бери погледна превключвателите. Тук нещо не се връзваше. Някакъв инстинкт му нашепваше, че трябва да внимава. Припомни си нещо, което бе прочел в едно списание. Използвайте важните превключватели един по един. Постави ръка на първия ключ. Предпазливо го дръпна към себе си, за да го освободи, след което го премести в положение изключено. Изчака няколко секунди.
— Готов ли си?
Бери огледа кабината, а след това и панела пред себе си. Нищо необичайно не се бе случило.
— Направи ли го?
— Чакай малко. Изключих само първия. Крендъл се обърна към него.
— Нещо не е наред ли?
— Не. Просто проявявам предпазливост. Крендъл погледна монитора.
— Очакват потвърждение.
— Кажи им да не бързат толкова. — Бери изключи втория превключвател, после третия и накрая и четвъртия. Замръзна неподвижно, но не почувства никаква индикация за осъществено преразпределение на горивото, нито пък забеляза промяна в гравитацията. Вероятно автопилотът компенсираше всички промени. — Готово. Това ли е всичко?
Крендъл напечата потвърждение за извършеното от Бери, а след това прочете на глас следващото съобщение, което пристигна веднага.
— Последна стъпка… ключ, скрит под капак… надпис… горивен клапан за аварийно захранване… включи го… след това преразпределението на горивото… ще се извърши… автоматично… ще отнеме… още две-три минути…
Бери намери ключа. Той не само че бе скрит под предпазен капак, но капакът се поддържаше неподвижно от тънка подсигурителна жица. Очевидно бе, че този ключ не се използва много често.
— Сигурна ли си?
— Ще го прочета отново … ключ с капак… надписан като горивен клапан за аварийно захранване. Включи го… — Тя замълча. — Джон, побързай, моля те. Почти навлязохме в бурята.
Някъде дълбоко в съзнанието на Бери присветна предупредителна светлинка, но изчезна веднага. Той дори не си даде ясна сметка за нея, а само я почувства, но отказа да повярва в отправеното предупреждение. Защото да повярва, означаваше да признае нещо, с което не би могъл да се справи в момента. Без да разсъждава повече, Джон Бери скъса предпазната жица и повдигна капака.
После включи бутона за аварийно захранване.
Само за част от секундата електрическият сигнал достигна до всеки един от четирите клапана на четирите реактивни двигателя на пътническия Стратън. Преди Джон Бери да успее да отдръпне ръка от ключа, клапаните вече бяха спрели притока на гориво към всичките четири двигателя.
13.
Лейтенант Питър Матос никога не бе стрелял, тласкан от гняв и ярост, а ето че сега щеше да изстреля ракетата, обхванат от мъка. Първата му истинска жертва щеше да бъде този невъоръжен пътнически самолет.
Матос насочи своя F-18 напред и се установи на двадесет и пет ярда зад опашката на самолета и на сто и петдесет фута над него. Отново нагласи ръчния визьор и погледна през него.
Разпокъсаните облаци преминаваха край купола на изтребителя и над огромното сребристо туловище на самолета. Във визьора на Матос ту проблясваха слънчеви лъчи, ту светлината помръкваше, затулена от някой облак. Той разтърка очи. Метеорологичните условия не бяха особено благоприятни за осъществяването на един толкова труден изстрел.
Матос погледна към хоризонта. Тъмни и зловещи буреносни облаци настъпваха към него подобно на високи океански вълни. Пред буреносния фронт се носеха тънки слоести облаци, в които той щеше да навлезе само след минута. Там, под мрачния сив покров на притъмнялото небе, щеше да изстреля ракетата.
— Добре, добре. Да вървим тогава — промърмори той, бутна напред контролния лост, а след това натисна радиобутона. — Полет три-четири-седем. Започвам атаката.
— Ясно.
Матос рязко отвори предпазния капак и сложи пръст върху бутона за изстрелване на ракетата.
Прихващането на мишената този път се оказа по-трудно. Двата самолета подскачаха и се полюляваха вследствие на увеличената турбулентност и кръстчето на визьора описваше неравномерни кръгове по високия купол над кабината на лайнера.