Загадката на Уайвърн
- Автор: Ле Фаню Джозеф Шеридан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Загадката на Уайвърн». Краткое содержание книги:
Известен в Дъблин от 19-и век като „Принц на мрака“ заради странните си нощни навици, Льо Фану е очарован от окултното. Неговите произведения черпят от готическите традиции, ирландския фолклор и дори от обществения и политическия живот на неговите англо-ирландски съвременници. Въпреки че понякога съдържат в себе си неописуеми ужаси, тези истории се съсредоточават главно върху изживяванията на преследваните мъже и жени, а не толкова върху техните посетители.
Красива девойка се омъжва за наследника на местно имение, но това, което изглежда като щастлив край, е само началото на напрегнат трилър. Зловещи намеци за свръхестественото пронизват този класически роман на ужасите от 1869 г., чието действие се развива в обитавано от духове имение, където млада невеста е застрашена не само от семейните тайни, но и от злонамерените машинации край себе си.
Той отпрати сина си с рязко кимване на глава. Не след дълго в стаята влезе Том с нова кана с пунш.
— Много добре, Том, това ще ми стопли кокалите. От колко време си тук? Винаги си бил в Уайвърн, обаче от колко време си в къщата? От доста отдавна си със семейството. Беше преди шейсет години, Том. Помня те облечен с нашата ливрея — в синьо и в жълто, това бяха цветовете ни тогава. Сега не знаят как се нарича този цвят и го наричат оранжево. Много често сме посрещали Коледа в старата къща, ама надали ще посрещнем още много коледи. Историята ни почти приключи. Не живяхме лошо, Том, не можем да се оплачем. Взехме си своето, а след сиренето, не сервират нищо повече, както казват старите хора. Вземи си чаша и седни до вратата, Том. Господарят Хари си тръгна. Бих предпочел да изпия една чаша с теб, отколкото десет с него, проклет любопитен негодник. Том, нали е голям мошеник, не е истински Феърфийлд, мътните да го вземат, нали, Том?
— Не мога да кажа такова нещо, сър. Той е висок и красив, а освен това седи и пие като истински мъж.
— Искаш да кажеш като животно. Той никога не разказва интересни истории, никога не се смее като мъж, а алкохолът, с който се налива, отива в неподходяща кожа, Том. Той не пие жадно и от сърце като истински Феърфийлд, нравът му не е добър, Том. Хари е стиснат и лукав. Мразя хората, които не могат да купят от пазара и да продадат на панаира! Дори когато пие, мътните го взели, винаги гледа да те прекара точно като майка си. Голяма мошеница беше тя и синът й е такъв — винаги мами, и когато купува, и когато продава. Мразя го трезвен, Том, мразя го и пиян. Донеси чашата си тук, стари приятелю. Страхотен пунш си приготвил тази вечер. Дръж я права, глупако!
Та какво говорех? Старите неща вече не са модерни, Том, светът се променя и няма смисъл старите кучета да се учат на нови номера. Сигурно е забавно, само че аз не виждам какво му е забавното, а старите вече започват да пречат, както винаги е било, защото за нас нищо не се променя. Някога ние от рода Феърфийлд бяхме смели мъже, но сега няма кой да ни наследи. В Уайвърн няма да има такъв мъж след мен. Помня навремето, когато бях още момче, за турнира по борба Уайвърн Феър Грийн се стичаха дами и господа от двайсет мили околовръст и всички стари благородници в графството — някои на кон, други в карети, издокарани с коприна и със сатен, за да гледат надпреварата, борбата и боя с тояги. Това бяха мъжки времена, Том, а победителят винаги беше Феърфийлд и… коя година беше това? Предишната седмица бях навършил двайсет, значи е било преди шейсет и четири години, когато преметнах Дик Дътън през рамото си и му счупих ключицата, а Дътън се смяташе за най-добрия борец, който бе идвал тук… Пък Мег Уийкс, помниш ли я, Мег Уийкс с лешниковите очи, гледаше борбата. Обаче борба вече няма и в цялото графство надали ще се намери човек, който да знае разликата между тояга и млатило. А когато заема мястото си в двора на църквата, в Уайвърн вече няма да има Феърфийлд, понеже не броя Хари за Феърфийлд, той не е от рода ми, никога не е бил. Чарли имаше нещо от рода ни, красивият Чарли. По много неща приличаше на мен… Пък капитан Джолифи умрял онзи ден… прострелях го в ръката в Тюксбъри преди двайсет години, понеже ми каза една дума накриво… Старият Мортън прочел новината вчера в лондонския вестник. Само че за Чарли всичко свърши… Стани, Том, напълни си чашата и да пием за него.
След това старият Том пръв наруши тишината:
— Имаше гореща кръв и бе горд, сър, и на младини беше доста буен. Никой не може да каже нищо друго. Смело момче, сър, и най-добросърдечното, което познавам. Не биваше да го погребваме сам. Това хич не ми харесва. Той не би постъпил така с вас, стари господарю. Той ви обичаше, обичаше всички, които се държаха добре с него. Много добре си спомням колко плака след смъртта на горкия господар Уили. Двамата много си приличаха и се обичаха. Господарят Уили също беше висок и красив като него.
— Не ми говори за тях, глупако — избухна старият господар, — веднага млъкни, Том, дръж си езика зад зъбите. Мътните да те вземат, да не мислиш, че съм глупак? Запали ми свещта и върви да спиш, ама първо изнеси каната. Върви да спиш, дърт глупак такъв — каза той и силно разтърси ръката на възрастния прислужник, докато говореше.