Картел
- Автор: Сулитцер Поль-Лу
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Картел». Краткое содержание книги:
— Един приятел си прави шега — обясни той на Чандлър.
Изпращачът като нищо можеше да бъде Лодегър. Или Милан. Само че и двамата бяха много зле с чувството за хумор.
Не, това беше по-скоро в стила на Убиеца. Който спокойно можеше да изчака до утре, за да ми вземе страха. Но може би ми дава знак, може би по този начин иска да ми подскаже, че утрешната ни среща няма да бъде чак толкова драматична.
Или точно обратното. Най-характерната черта на Ел Сикарио, като се изключи професионализмът, в сравнение с който този на Милан е на равнището на детска градина е, че изпитва истинско удоволствие да се разхожда по нервите на хората.
— Кога го получихте?
— Онзи ден, чрез служителя на една агенция за бързи пощенски услуги, която ползваме най-редовно. Човекът идваше от Ню Йорк по друга работа.
Онзи ден. Или няколко часа след заминаването на Гантри и канадката. Двамата едва-що са се били качили на борда на „В 70“, когато „подаръкът“ е заминал от Ню Йорк.
— Бих пийнал чаша френско вино с лангустата — каза Макартър.
Самолетоносачът и трите ескортиращи го кораба пореха водите на Коралово море. Идваха от американските Самоа и държаха курс към Гуам. Бяха заобиколили архипелага Честърфийлд откъм север; австралийският Голям бариерен риф се намираше едва на хиляда километра. Адмиралът, който бе поканил Зенаид и Гантри на масата си, им довери под секрет, че не знае какво да прави с армадата си, а още по-малко е екипажа й. Ставаше все по-трудно да кръстосваш моретата, тъй като просто нямаше пристанище, където да поотдъхнеш. Проклетите австралийци и новозеландските им съседи не обичаха много подобни посетители, особено ако носеха на борда си ядрено оръжие.
— Гантри, защо морячетата са толкова мили с нас? Сигурна съм, че ако бе настоял малко повече, адмиралът щеше да ни откара със самолетоносача си до самата джонка.
Тогава бихме могли да я вдигнем на борда му — място дал Бог — и да покажем среден пръст на морските Мравки.
— Две противоречиви заповеди, издадени от офицери с еднакъв ранг, взаимно се анулират. За сметка на това всяка заповед, издадена от офицера с най-висок ранг, има тежест, която не само се равнява на масата, умножена по квадратурата на скоростта, но и вследствие на увеличаването на гравитацията нараства обратно пропорционално на низходящата тенденция в йерархията.
Обяснение, дадено с разсеян и някак далечен глас от Гантри, чиито мисли отново и повече от всякога бяха някъде другаде. На практика не бе напускал радиокабината, освен за да вечеря. Вестите бяха успокояващи: с джонката всичко е наред; Лавиолет е добре; Алекс е пристигнал в Ню Йорк и се е захванал за работа; в Уиклоу всичко е спокойно. Безбройните сведения, които бе поискал, започваха да излизат на компютрите на джонката. Макартър и семейството му бяха напуснали острова си и за момента се намираха в Насау на път за Ню Йорк. Следяха го извънредно предпазливо. Заповедите на Гантри бяха категорични: да не се поема никакъв риск и в случай на нужда следенето да се прекрати. Частните детективи, които обикновено използуваше, имаха навика да се занимават с финансисти, но този път противниците им бяха замесени от друго тесто. Сега бе въпрос не на пари, а на живот и смърт.
Колкото до смъртта, Гантри получи потвърждение на предчувствието си. Наистина ги бяха чакали в Кю, столицата на Каикос. И не само в Кю — Карибите гъмжали от Мравки-войници.
— Имаше ли резервен вариант в случай, че Макартър не ни беше помогнал да избягаме?
— Не.
Успокояващо.
Също толкова, колкото и голямата бяла яхта, появила се призори и плавала в продължение на повече от час успоредно с военните кораби, в сравнение с които изглеждаше микроскопична. Успяха да разчетат името й — „Сивата сянка“, както и това на пристанището, където бе регистрирана — Сидни. На двете палуби се виждаха само трима-четирима души, но яхтата спокойно можеше да побере стотина. Накрая се беше отдалечила, поемайки курс на североизток. Към Нова Гвинея.
— И въпреки това отиваме в Порт Морсби, така ли?
— Ще бъдем там преди нея. Ако изобщо отидем там.
— Може би е просто някой милиардер, който се разхожда.
Не. Според информацията от Сидни яхтата била продадена преди девет дни на малтийско дружество, като сделката била сключена за рекордно кратко време и за умопомрачаваща цена. „Сивата сянка“ отплавала незабавно с нов екипаж, чиято необичайно голяма численост предизвикала удивление в капитанството на австралийското пристанище.