Картел
- Автор: Сулитцер Поль-Лу
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Картел». Краткое содержание книги:
Четвърта част
1
Лодегър вдигна слушалката едва след четвъртото позвъняване.
— Часът е четири и половина, господине. Бяхте ни помолили да ви събудим.
— Благодаря.
Необходими му бяха двайсетина секунди, за да дойде напълно на себе си. След това се върнаха спомените. И гневът. Не беше у дома си, а в една хотелска стая. В „Уолдорф Астория“. Имам апартамент за десет милиона долара на четиристотин метра оттук и спя в хотел! Обзе го неудържимо желание да убива. Манди! Снощи буквално го бе подлудила. Избухна поредната, назряваща от седмици криза, и то само защото отмени почивката, която трябваше да прекарат в хотел „Брейкър“ в Палм Бийч. Манди Изпадна в неистова ярост, направо в истерия. Смятаха да отсъстват от петък до понеделник, но работата го принуди да промени плановете си. „Проблемът е много сериозен, Манди, уверявам те“, опита се да й обясни той. Дори си направи труда да се прибере за обяд, за да й го съобщи на живо, а не по телефона. На първо време тя се задоволи да се затвори в стаята си, което, общо взето, беше най-малкото зло. Военните действия започнаха вечерта и се подновиха в събота вечер, тъй като Лодегър прекара целия ден в кантората. Единоборството им продължи цели три часа — децата бяха при баба си и дядо си — и завърши в леглото. Както ставаше често, остротата на спречкването им изостри у него желанието, което изпитваше постоянно към Манди и което не можеше да си обясни. То бе просто факт, и толкоз. Тази мръсница дяволски го възбуждаше, особено в подобни моменти! Почти я бе изнасилил. И реши, че се е поукротила, но тя отново побесня, когато й каза, че се налага пак да прескочи до кантората — за не повече от два-три часа. Тогава вече буквално се взриви и му направи истинско галапредставление. Бил само един гаден метис, щяла да се самоубие, щяла да убие и децата. В крайна сметка я удари (не по лицето, за да не оставя следи, а в стомаха) и тя престана да вие. След това излезе. За щастие беше неделя и в мезонета бе останал един-единствен прислужник, на долния етаж.
Обади й се от кантората.
— Преди малко се нервирах.
— Да не говорим повече за това.
— Знаеш, че имам много работа.
— Чудесно.
— Бихме могли да вечеряме някъде навън.
— Ще видим.
Гласът на Манди беше студен и привидно спокоен. Добре. Просто още един инцидент в дългата поредица от скандали. Излишно беше да се драматизират нещата. И дума не можеше да става „там“ да научат истината. (Лодегър винаги се бе въздържал и от най-незначителен намек за семейните си проблеми пред „онези“, които не биха одобрили нито развода, нито елиминирането. Всъщност би ли се решил самият той да убие Манди?) „Те“ уважаваха семейството; един мъж може винаги да си вземе любовница и дори две, но дискретно; той трябва да тачи майката на децата си, особено ако един ден иска да управлява. Така че се бе прибрал към шест вечерта в неделя. Не успя да влезе: ключалките бяха блокирани отвътре с ключовете. Набра личния й телефонен номер, чувствайки се раздвоен между надеждата — ах, де да имаше късмета да се е самоубила, та най-сетне да му олекне на душата! — и страха — „онези там“ нямаше да му простят подобен скандал. Но — уви! — тя почти веднага се обади (очевидно бе дебнала появата му на някой от прозорците) и спокойно го прати по дяволите. „Върви да спиш другаде. В кантората си например.“ След което тресна слушалката. Минало му бе през ум не да разбие някоя от четирите врати на апартамента, естествено (те бяха бронирани и щеше да му е необходим танк), а да извика ключар. В крайна сметка се озова в „Уолдорф“ с първото срещнато момиче, регистрирайки се под чуждо име.
На вратата се почука. Носеха кафето. Изпи го и довърши тоалета си със самобръсначката, която му бе намерил един от етажните прислужници. След това отново се обади в апартамента на Парк Авеню. Не че вярваше на заплахите на Манди да се самоубие, разбира се, но предпочиташе да не оставя нещата на случайността. Една прислужница със сънен глас го уведоми, че госпожата спи.
— Проверете пак, Хуана, но не я събуждайте.
Прислужницата потвърди, че госпожата действително спи.
Мръсница!, помисли си Лодегър.
— Хуана, изпратете ми по някого пълен комплект дрехи за преобличане, както и обувки… В кантората, естествено! Къде другаде искате да бъда?
Момичето, наето за нощта (снощи я бе ангажирал по телефона, преравяйки тефтерчето си с адреси), също спеше.