Сянката на Бога
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-165-1
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на Бога». Краткое содержание книги:
— Разбира се — каза той на отличен английски. — С какво мога да ви помогна?
Ласитър пое дълбоко дъх. Не знаеше откъде да започне.
— Не съм сигурен — призна той. — И все пак… отседнах в пансиона и… там научих, че сте били приятел с доктор Барези.
Усмивката на свещеника повехна и той замръзна на мястото си. Гледаше Ласитър с неспокойното изражение на очевидец. Накрая каза:
— Играехме шах.
— Разбирам, но… надявах се да можем да поговорим.
Вратата на църквата изскърца и по пода премина студена вълна. В началото на пътеката се материализира жена в черно, която се прекръсти. После тръгна към тях. Ласитър и Ацети я проследиха как се отпуска на колене и започва да се моли.
Ацети погледна часовника си и поклати глава:
— Съжалявам — каза той. — Имам изповеди до два.
— О! — разочаровано възкликна Ласитър.
— Но ако можете да почакате… или може би да се върнете по-късно… Можем да поговорим. Стаите ми са непосредствено до църквата.
Ласитър беше благодарен:
— Ще се поразходя — обеща той. — Ще поразгледам забележителностите.
— Както желаете — въздъхна Ацети и се отправи към нещо, което се тъмнееше в края на пътеката. Формата му напомняше на скрин със завеска, но когато свещеникът се мушна в него, Ласитър разбра, че това е изповедалнята.
Два часа по-късно Ласитър и Ацети седяха в кабинета на свещеника. Бяха си разделили италианската паста, донесена от един енориаш. Ласитър реши, че не е бил прав в първоначалните си подозрения за предпазливостта на свещеника, защото Ацети се оказа гостоприемен домакин. Той наряза дебели филии хляб с хрускава коричка и наля по чаша вино. Пръсна по филиите зехтин и ги поръси със сол и пипер. Междувременно Ласитър седеше с гръб към електрическата печка и се топлеше.
— Значи — започна свещеникът — дошли сте за клиниката. — Ласитър кимна. — Ами, ако сте я видели, значи знаете какво се случи.
— Казаха ми, че било умишлен палеж.
Ацети сви рамене.
— И без това вече беше затворена. Жалко е все пак. Двамата с вас няма да видим повече такъв човек, докато сме живи.
— Какво искате да кажете?
— Говоря за доктор Барези. Беше много талантлив. Не съм експерт, но доколкото ми е известно, процентът на успех при него е бил просто… феноменален.
— Наистина ли? — обади се Ласитър с надеждата да окуражи събеседника си да продължава.
— Да. И мисля, обяснението е в това, че той беше не само лекар, но и учен. Знаехте ли го? — Ласитър поклати отрицателно глава. — Аха…! Значи изобщо не сте познавали доктор Барези. Той беше много неща едновременно — замислено каза Ацети. — И най-вече беше гений! Което не ми пречеше да го бия на шах, и то редовно, уверявам ви. — Ласитър се засмя. — Да, изглежда правех толкова много грешки, че не можеше да предугади ходовете ми — доверително вметна Ацети. — Често ми се оплакваше, че провалям плана му за красива игра. Още вино?
— Не, благодаря — отклони поканата Ласитър. Този човек започваше да му харесва.
— Баща му, дядо му — цялото семейство — бяха без изключение богати. Политика и строителство — върхът на корупцията. Много корумпирани… даже за страна като Италия. На него никога не са му липсвали пари. Нямаше нужда да работи. Но той се залови да учи: генетика в Перуджа, биохимия в Кеймбридж… Кеймбридж! — Ацети си наля втора чаша вино, топна коричката на хляба в нея и гризна една хапка. — Продължи в Цюрих… Спечели медал или нещо такова.
— За какво?
— Не знам… за научните си изследвания. Но, разбира се, той се отказа от всичко това…
— От кое?
— От науката.
— Искате да кажете, че се е посветил на медицината — уточни Ласитър.
Ацети поклати глава.
— Не, това стана много по-късно. Първо се залови с теология. Следва в Германия. Написа книга. Всъщност имам я под ръка. — Без да гледа, свещеникът бръкна в лавицата зад гърба си и извади оттам дебел том.
Ласитър го отвори, погледна заглавието и поклати глава.
— На италиански е — каза той и веднага съжали за глупавата си забележка.
Ацети се поусмихна.
— Да, казва се „Мощи, тотеми и божественост“. — Ласитър кимна и бутна книгата встрани. — Беше голям авторитет.
— Така ли — незаинтересовано вметна Ласитър.
— О, да.
— Пастата беше великолепна — отбеляза Ласитър. Разговорът се развиваше в посока различна от онова, което го интересуваше, и той не знаеше как да го насочи към желаната тема.
— Барези свързваше силата на мощите с определени, много примитивни инстинкти като: анимизма, боготвореното на предците и така нататък. Същият инстинкт, провокирал дивака да изяде сърцето на врага си — за да поеме и неговата сила, — е подтикнал християните да вярват, че костта на светеца, а често и само част от тази кост, носена в малка торбичка, може да защити от болести.