Време за умиране
- Автор: Чайлд Ли
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Време за умиране». Краткое содержание книги:
Мъжeтe oт клана Дънкан искат Ричъp да си oтидe – или да изчeзнe – защoтo сe тpeвoжат нe самo за миналoтo, нo и за цeнния тoваp, кoйтo oчакват. Дoставката закъснява, а клиeнтът им oбича тoчнoстта. Тoй e чoвeк, кoйтo нe бива да бъдe ядoсван. A кланът Дънкан e самo бpънка в началoтo на пpeстъпна вepига, oпасваща пoлoвината свят.
За Джак Ричъp би билo мнoгo пo-дoбpe да си тpъгнe вeднага. Hищo oт ставащoтo нe гo засяга личнo.
За Джак Ричъp тoва e напълнo нeвъзмoжнo. Защoтo има нeща, за кoитo си стpува да умpeш. Защoтo идва вpeмe, в кoeтo лoшитe наистина тpябва да бъдат наказани.
Отвърна му продължително, натежало от напрежение мълчание. Минута по-късно докторът се появи на прага с тиксото в ръце. По силата на навика главата му беше наведена, а очите му не се отделяха от земята. Подаде ролката и побърза да се скрие обратно. Ричър я подхвърли на онзи, който го беше ударил.
— Направи така, че приятелчето ти да не може да движи ръцете и краката си — заповяда той. — Ако не го направиш както трябва, ще го направя аз, но по друг начин. Може би с цената на известни поражения на гръбначния стълб.
Младежът улови ролката и се залови за работа. Три пласта тиксо очертаха цифрата осем около китките на Джон, после лентата се уви няколкократно около центъра на осмицата, оформяйки нещо като белезници. Ричър нямаше представа за силата на опън на тиксото, но от опит знаеше, че няма човек, който да го скъса по дължина. Футболистът се прехвърли на глезените на Джон и ловко повтори упражнението.
— Вържи му краката — заповяда Ричър.
Наемникът изви назад краката на Джон и прекара лентата между „белезниците“ на китките и глезените му. Повтори упражението четири-пет пъти, притисна тиксото и се изправи. Ричър извади френския ключ и го вдигна пред очите си. По него имаше кръв и косми, останали от съиграчите на младежа срещу него. Изви ръка и го пусна зад гърба си. Извади сгъваемия нож и го хвърли до ключа. Същата съдба сполетя и глока. Накрая се обърна и положи самоделния пищов най-отгоре на купчината. После съблече шубата и я остави да падне зад гърба му, изцяло покривайки оръжията.
— Честен бой — подхвърли на младежа той. — Ти срещу мен. Резерва в щатския отбор на Небраска срещу армията на САЩ. С голи юмруци. Без правила. Ако успееш да минеш зад мен, имаш право да използваш всяко оръжие под шубата ми.
В очите на младежа се мярна недоумение, после на лицето му изплува лека усмивка. Сякаш слънцето беше изгряло. Сякаш съдбата му предлагаше невероятен шанс. Сякаш в бетонната стена около него изведнъж беше зейнала дупка. Стъпи на пръсти, изви тяло и вдигна десния си юмрук под брадичката, готов да нанесе удар с левия.
Ричър също се поусмихна. Младежът танцуваше пред него като маркиз Куинсбъри. Съвсем не беше в час, бедничкият. Ама никак. Май за последен път беше наблюдавал юмручен бой в някоя от сериите на „Роки“. Беше висок метър и деветдесет и пет, тежеше близо сто и четирийсет килограма, но въпреки това не представляваше нищо повече от вол за заколение. Огромен, охранен и тъп вол, изправен срещу някакъв непознат скитник.
Тежащ „само“ около сто и двайсет килограма.
Младежът затанцува на пръсти пред него, втурваше се напред и отскачаше назад, размахал юмруци. Губеше време и енергия. Ричър стоеше напълно неподвижен и го гледаше с широко отворени очи, но без да се фокусира никъде — нито в ръцете и краката на противника си, нито в очите му. Така най-добре използваше периферното си зрение и виждаше всичко. Вниманието му се изостри докрай.
Очакваното посягане дойде миг по-късно. С лявата ръка като на всеки боксьор с нормален десен гард. Кроше, което изминава същата траектория като всеки прав удар, но е значително по-слабо от него, защото използва само силата на ръката от лакътя до китката без реално участие на краката, торса или раменете. Ричър изчака приближаването на големите розови кокалчета, отстъпи леко назад и направи светкавично движение с лявата си ръка — сякаш искаше да прогони досадно насекомо. Дланта му докосна китката на противника от вътрешната страна, достатъчно силно, за да промени траекторията на замаха. Юмрукът профуча над рамото му, което вече се движеше.
А рамото му се движеше, защото бе използвал опората на задния си крак и се завърташе в кръста, за да набере необходимата инерция. Десният му лакът се стрелна в пролуката, появила се след замаха на противника. Целта му беше лявата очна ябълка заедно със слепоочието. Без правила. Ударът се стовари тежко, задвижен от цялата 120-килограмова маса на тялото. Силен и пронизващ удар, който разтърси противника му чак до петите. Той се олюля и отстъпи назад, но успя да се задържи на крака. Черепът му очевидно издържа, но на доста висока цена. Устата му се отвори, за да нададе вик на болка, но Ричър побърза да я затвори със свиреп ъперкът в брадичката. Грозен и непозволен удар за джентълменски двубой, но за сметка на това ефективен. Главата на младежа отскочи назад сред кървави пръски, после, получила опората на трапецовидните мускули, отново се върна в предишното си положение. Без да му дава време да се опомни, левият лакът на Ричър се стрелна към другата очна ябълка. Ударът беше силен и точен, нанесен с рязко завъртане от кръста. Почти едновременно с него ръбът на дясната му длан влезе в съприкосновение с гърлото на противника, а коляното му нанесе силен удар в слабините. Без да прекратява въртеливото движение на тялото си, Ричър мина зад него и му нанесе два светкавични ритника зад коленете. Краката на здравеняка се подгънаха и тялото му тежко рухна по гръб.