Време за умиране
- Автор: Чайлд Ли
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Време за умиране». Краткое содержание книги:
Мъжeтe oт клана Дънкан искат Ричъp да си oтидe – или да изчeзнe – защoтo сe тpeвoжат нe самo за миналoтo, нo и за цeнния тoваp, кoйтo oчакват. Дoставката закъснява, а клиeнтът им oбича тoчнoстта. Тoй e чoвeк, кoйтo нe бива да бъдe ядoсван. A кланът Дънкан e самo бpънка в началoтo на пpeстъпна вepига, oпасваща пoлoвината свят.
За Джак Ричъp би билo мнoгo пo-дoбpe да си тpъгнe вeднага. Hищo oт ставащoтo нe гo засяга личнo.
За Джак Ричъp тoва e напълнo нeвъзмoжнo. Защoтo има нeща, за кoитo си стpува да умpeш. Защoтo идва вpeмe, в кoeтo лoшитe наистина тpябва да бъдат наказани.
Докторът изчезна в кухнята и се върна с още кафе.
— Може би е било нещастен случай — каза той. — Може би тя е влязла в хамбара.
— С велосипеда? — вдигна вежди Ричър.
— Възможно е. Не знаем почти нищо за нея. Някои деца зарязват велосипедите си направо на пътя, но други ги тикат пред себе си. Въпрос на характер. Може би е влязла и се е наранила на нещо. Или е попаднала в капан. Днес вратата е блокирала. Може би и тогава се е отваряла трудно. Никой не е чул виковете ѝ.
— А после какво?
— Осемгодишно дете няма да издържи дълго без храна и вода.
— Гадна мисъл — промърмори Ричър.
— Която все пак е за предпочитане пред някои алтернативи.
— Може би.
— Може би е била блъсната от камион или кола по пътя насам. Ти сам каза, че пътищата със сигурност са били оживени. Шофьорът се е паникьосал и е скрил тялото. Заедно с велосипеда.
— Къде?
— Навсякъде. В хамбара или на километри от него. В някоя друга община. Дори в друг щат. Може би затова не са открили нищо.
— Може би — отново рече Ричър.
Докторът млъкна.
— Нещо ми спестяваш — подхвърли след кратката пауза Ричър.
— Има време.
— Колко време?
— Половин час.
— Преди какво?
— Преди да се появят останалите трима. Приятелите им вече са тук, значи тук ще бъде временната им база. Ще накарат жена ми да им приготви закуска. Много обичат да се правят на господари.
— Така и си помислих — кимна Ричър. — Ще бъда готов.
— Сред тях е онзи, който ти счупи носа.
— Знам.
Докторът замълча.
— Мога ли да ти задам един въпрос? — погледна го Ричър.
— Давай.
— На какво прилича гаражът ти? На двора ти или на телевизора?
— По-скоро на телевизора.
— Това е добре. Седни тук и наблюдавай пътя. Ще се върна след десет минути.
Ричър взе пушката, прекоси кухнята и коридорчето пред мокрото помещение, а после отвори вратата, която водеше към гаража. Просторно и празно помещение, тъй като субаруто все още беше пред мотела. Чисто и подредено, със старателно пометен под и без следи от хаос. По лавиците покрай стените бяха подредени всички неща, които отсъстваха от мазето. Срещу тях имаше работна маса, също чиста и подредена. Над менгемето беше окачена дъска за инструменти.
Ричър отвори магазина на пушката и извади патроните. Пет вътре, плюс още един в цевта. Обърна пушката с приклада нагоре и я стегна на менгемето. Свали флекса от стената, сложи му диск за рязане на дърво и го включи в контакта. Отряза приклада наведнъж, отвесно, в най-тясната част. После наклони диска и оформи остатъка от дървото като пистолетна ръкохватка. Заглади острите ръбове, остави флекса и започна да ги оформя с пила. Сухите орехови стърготини се посипаха по пода като настърган шоколад. Накрая използва и едра шкурка, издуха прахта и уви длан около произведението си. Резултатът беше задоволителен.
Свали диска за дърво и го замени с диск за метал. Синкав, със ситни зъби. Опря го в цевта, на два-три сантиметра от спусъка. Флексът нададе пронизителен писък и захапа стоманата. След по-малко от минута трийсетсантиметровата тръба падна на пода, издавайки мелодичен камбанен звън. Той взе една пила за метал и старателно изглади новото дуло. Отвън и отвътре. Разхлаби менгемето, вдигна пушката с две ръце и зареди помпата. Щрак-щрак. Всичко изглеждаше наред. Върна патроните обратно. Пет в пълнителя и един в цевта. В ръцете си държеше оръжие с отрязана цев и приклад, което предвид дължината си би трябвало да прилича на пистолет. Поне той възнамеряваше да го използва като такъв.
На връщане отвори гардероба в антрето и извади шубата си. Глокът и сгъваемият нож си бяха на мястото. Плюс две отвертки и един френски ключ. Щракна ножа и разпори подплатата на левия джоб, чак додолу. После навлече шубата, отключи входната врата и се върна в трапезарията.
Футболистите пристигнаха един по един. Първият съвсем навреме — точно трийсет минути след прогнозата на доктора. Остави черния си пикап на пътя, изтича по алеята и бутна вратата. Уверено и спокойно, сякаш се прибираше у дома. Ричър го повали със силен удар в тила. Отзад, с помощта на френския ключ. Младежът падна на колене, а после се захлупи по очи. Ричър му отдели нужното време и усилия. Повлече го по излъскания под на коридора, а после започна да го опакова с тиксото. Бързо и грубо. Временна работа, но съвсем достатъчно за момента. Съпругата на доктора и Дороти Коу се събудиха от тъпия удар на френския ключ, падането на тежкото тяло и пъшкането на Ричър. Излязоха от стаите си, загърнати в халати. Съпругата на доктора спря поглед на сгърченото тяло на новодошлия и каза: