Вечер във Византия
- Автор: Шоу Ирвин
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: „Христо Г. Данов“
- Переводчик: Мария Пейкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вечер във Византия». Краткое содержание книги:
Белинда го наблюдаваше тревожно и внимателно.
— Имате нездрав вид, Джес. — Когато тя постъпи на работа при него, той беше още млад и не се реши да поиска да го нарича „господин Крейг“. — Мислех, че поне ще се попечете на слънцето там.
— Аз не отидох в Кан да лежа по плажа — обясни той. Колата пристигна и Крейг с облекчение се изтегна на задната седалка. С мъка беше стоял на крака. Беше облян в пот и изтри лицето си с носна кърпа. — Тук отдавна ли е така горещо? — попита той.
— Не е чак толкова горещо — забеляза Белинда. — Кажете, за бога, защо искате да ви резервирам стая в „Манхатън“? Той е на Осмо авеню. — Той обикновено отсядаше в тих скъп хотел в източната част на града и разбра, че за Белинда промяната на адреса означава унизителен стремеж да икономиса пари.
— Смятах, че там ще бъде по-удобно — отговори той. — По-близо до кантората.
— Само внимавайте да не ви нападнат още на входа — предупреди го Белинда. — Не можете да си представите какво става сега на Осмо авеню.
Тя говореше рязко, енергично. Винаги говореше така и едно време той искаше да й намекне, че би могла да стане преподавател по дикция, но така и не се реши. А сега, разбира се, бе късно. Той не й каза, че мисълта да отседне в „Манхатън“ му бе хрумнала в последната минута, когато пишеше телеграмата до нея на летището в Ница. „Манхатън“ беше шумен, многолюден хотел и не би предпочел да отседне в него при никакви обстоятелства. Но си бе спомнил, че беше живял там, когато готвеха за поставяне първата пиеса на Едуард Бренър. С Едуард Бренър. Сега Бренър вече не пишеше пиеси. Тогава този хотел се наричаше „Линкълн“ навсякъде президентите не ги ценят вече много високо. Но му бе вървяло в хотел „Линкълн“. Жалко, че е забравил в коя стая живееше тогава. Но нищо от това не можеше да каже на Белинда — тя беше прекалено трезва жена, за да може да поощрява предразсъдъците на своя шеф.
— Много късно ме предупредихте — обидено го укори тя. — Едва преди три часа получих телеграмата ви.
— Случи се нещо непредвидено — оправда се той. — Извинете ме.
— Както и да е… — Тя се усмихна великодушно. Имаше остри, малки като на кученце зъбки. — Както и да е, радвам се, че се върнахте. В кантората е като в морга… Просто полудях от скука. Даже се пристрастих към рома и непрекъснато държа в бюрото бутилка. Следобед, за да не се побъркам съвсем, си пийвам по малко. Нали няма да започнете да ме уверявате, че най-после сте благоволили да се заемете отново за работа?
— Донякъде, да.
— Алилуя! Какво значи „донякъде“?
— Брус Томас иска да снима филм по сценарий, който имам.
— Брус Томас? — Тя явно беше удивена. — О-ла-ла! Крейг забеляза, че тази година всички произнасят името на Брус Томас с особена интонация. Не знаеше дали се радва, или завижда.
— Какъв е този сценарий? — подозрително попита Белинда. — Не съм ви изпращала нито един сценарий през последните три месеца.
— Открих го в Европа. Всъщност аз го написах.
— Отдавна беше време. Така е по-добре, отколкото да се занимаваме с глупостите, които ни изпращат. И нищо не сте ми писали за това. — Белинда беше засегната. — Бихте могли да ми изпратите екземпляр.
— Простете ми. — Крейг я поглади по ръката.
— Ръката ви е ледена — забеляза тя. — Здрав ли сте?
— Разбира се — кратко отговори той.
— Кога започваме?
— Ще изясня това, когато се срещна с Томас. Договорът не е подписан още. — Той погледна през прозореца на колата надвисналите облаци. — Ах, да, исках да ви попитам нещо. Помните ли някаква жена на име Глория Талбът? Струва ми се, че е работила при нас.
— В самото начало, за месец-два! — отговори Белинда. Тя винаги помнеше всичко. — Абсолютно негодна за нищо.
— Беше ли хубава?
— Предполагам, че мъжете са я намирали за хубава. Господи, оттогава са минали двадесет и пет години! Защо се сетихте за нея?
— Изпратила ми е поздрави. По един общ познат.
— Вероятно живее с петия си съпруг вече. — Белинда сви устни. — Веднага я усетих що за човек е. — Какво иска от вас?
— Нямам представа. Може би просто е искала да напомни за себе си. — Кой знае защо говоренето му струваше усилия. — Ако нямате нищо против, Белинда, ще дремна малко. Съвсем съм изтощен.
— Много пътувате — укори го тя. — А не сте вече момче.
— Права сте. — Той затвори очи и облегна главата си на седалката.