Вечер във Византия
- Автор: Шоу Ирвин
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: „Христо Г. Данов“
- Переводчик: Мария Пейкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вечер във Византия». Краткое содержание книги:
Като прочете тези думи, Крейг кимна. Но да се изрекат подобни истини на четиридесет и осем години е едно, и друго — на двадесет.
„Зная, че постъпих подло с бедния Бейард. Сигурно вече те е намерил и ридае на гърдите ти. Но с него отношенията бяха само плътски…“
Крейг замижа при тези думи. Плътски отношения. Странно, че Ан се беше изразила така. Не й ли е помагал Уодли да напише писмото?
„А само плът е малко — разчиташе той драскулките. Ако си разговарял с Бейард, навярно си се убедил, че е невъзможен човек. Аз не съм го канила в Кан. Ако бях се омъжила за него, както настоятелно ме молеше (той така настояваше, че бях готова да пищя), щях в края на краищата да се превърна в негова жертва. А аз не искам да бъда ничия жертва.“
Някой ден — реши Крейг — ще й съставя списък. Хиляда леки начина за ставане на жертва.
„Не се сърди на бедния Йън за това, че така се измъкнахме. Той искаше да те дочака и да ти съобщи за нашето решение и на мен ми струваше много труд да го убедя да не прави това. Не заради него, а заради себе си. Сега е като замаян. Казва, че е от щастие. Той смята, че съм свръхспециална и казва, че се е влюбил в мен още първия ден на плажа. Казва, че съм съвсем различна от другите жени, които е познавал. И казва, че даже не е и мечтал, че някога ще го погледна. Вече два дни не е докосвал алкохол. Даже когато бяхме още в Кан. Казва, че това е световен рекорд за него. Прочетох част от книгата, която пише. Тя е забележителна и ако не започне да пие, това ще бъде най-хубавото нещо, което е написал. Убедена съм. Не се безпокой за пари. Ще постъпя на работа, освен това имам парите, които ти ми вложи, така че ще преживеем, докато той завърши книгата.“
Крейг изпъшка. Африканецът с племенните белези го погледна вежливо. Крейг се усмихна, давайки да се разбере, че няма причини за безпокойство.
„Извини ме, ако те огорчавам — продължаваше Ан, — но съм уверена, че после и ти самият ще се радваш за мен. Аз за себе си се радвам. А ти си имаш Гейл. Макар че с Гейл се по-сложно, отколкото ти мислиш.“ Не аз, а ти мислиш така. Крейг едва се въздържа да не отговори на глас.
„Тя ми разказа дългата история на майка си, но нямам време да ти я предавам сега. Още повече че тя сама се кани да ти обясни всичко. Каквото и да е имало, уверена съм, че нищо компрометиращо за теб няма, независимо от това как изглежда на повърхността. Аз действително съм уверена, татко.
Макар че Йън е до мен, аз и сега малко се страхувам и не се решавам да ти кажа къде ще отидем. Страхувам се даже да си помисля за среща с теб и за това, че ще започнеш да ме осъждаш със своя разсъдъчен и суров маниер. Но веднага щом се устроим в Щатите, ще те осведомя и тогава ще можеш да ни навестиш и видиш с очите си, че всичко е наред при нас.
Моля те, татко, обичай ме така, както аз те обичам.