Затворник по рождение
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-961-8
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затворник по рождение». Краткое содержание книги:
Ако Дани Картрайт бе предложил на Бет да се оженят в друг ден, нямаше да бъде арестуван и обвинен в убийството на най-добрия си приятел. А когато четиримата свидетели на обвинението са светски персони, неговата версия няма никакъв шанс. Дани е осъден на двайсет и две години и изпратен в „Белмарш“, строго охраняван затвор, откъдето никой не е избягал.
Ала лъжесвидетелите подценяват решимостта на Дани да си отмъсти, както и неумолимия стремеж на годеницата му към справедливост. И в крайна сметка ще бъдат принудени да се борят за живота си.
Най-завладяващият роман на Джефри Арчър след „Каин и Авел“ ще остане в съзнанието ви дълго след последната страница. И ако и това не ви е достатъчно, пригответе се за край, който стъписва и най-пламенните почитатели на Арчър.
— Правил ли си опити да се свържеш…
— Добро утро, господин Галбрайт — започна Мънро. — Извинете ме, че не успях да се свържа с вас по-рано, но съм почти сигурен, че знаете причините, които ми попречиха.
— Да, така е — отговори Галбрайт. — И точно затова спешно исках да разговарям с вас. Както ще узнаете, моят клиент оттегли всичките си претенции към сър Никълъс, затова се надявах, че предвид обстоятелствата, вашият клиент ще постъпи също толкова благородно и ще оттегли искането си съда да реши спора за достоверността на последното завещание, написано от дядо му.
— Няма смисъл да се надявате на това — рязко отвърна Мънро. — По този начин вашият клиент ще получи абсолютно всичко, включително и кухненската мивка.
— Реакцията ви не ме изненадва, Мънро. Всъщност аз дори предупредих клиента си, че ще реагирате по този начин, което не ни оставя друг избор, освен да защитаваме нашите интереси. И все пак — продължи Галбрайт, без да даде възможност на Мънро да го прекъсне, — сега, след като между клиентите ни остана само един спорен въпрос, а именно — легитимно ли е последното завещание на сър Алегзандър, мисля, ще се съгласите, че в интерес и на двете страни е делото да стигне в съда възможно най-скоро.
— Мога ли да ви напомня, господин Галбрайт, че не нашата кантора бавеше процеса досега. Въпреки всичко приветствам промяната във възгледите ви, макар и така закъсняла.
— Радвам се, че споделяте мнението ми, господин Мънро, и съм сигурен, че ще сте доволен да научите, че асистентът на съдия Сандърсън ми позвъни тази сутрин и ми съобщи, че Негово Превъзходителство има възможност да ни приеме първия четвъртък на следващия месец, в случай че това е удобно и за двете страни.
— Но това означава, че имам по-малко от десет дни да се подготвя — отвърна Мънро, осъзнал, че е попаднал в капана на опонента си.
— Честно казано, господин Мънро, вие или имате доказателство, че завещанието е фалшиво, или не — отговори Галбрайт. — Ако разполагате с такова, съдия Сандърсън ще отсъди във ваша полза, което ще доведе, ако позволите да ви цитирам, до това, че вашият клиент ще получи абсолютно всичко, включително и кухненската мивка.
Дани погледна Сара от подсъдимата скамейка. Отговори напълно откровено на всичките й въпроси и с облекчение установи, че се интересува само от причините за пътуването му в чужбина. Но пък откъде изобщо би могла да знае историята на покойния Дани Картрайт? Тя го предупреди, че най-вероятно до обяд вече ще е в „Белмарш“, където ще излежи оставащите четири години от присъдата си. Посъветва го да пледира виновен, тъй като нямаха никакви аргументи, че не е нарушил разпоредбите на предсрочното освобождаване, и можеха да разчитат единствено на „смекчаващи вината обстоятелства“. Той се съгласи.
— Ваша Светлост — започна речта си Сара и се изправи с лице към съдия Калахан. — Клиентът ми не отрича, че е нарушил изискванията на предсрочното му освобождаване, но го е сторил само за да защити правата си в изключително сериозен финансов процес, който съвсем скоро ще се разглежда във Върховния съд на Шотландия. Бих искала да отбележа — продължи тя, — че през цялото време клиентът ми е бил придружаван от изтъкнатия шотландски адвокат Фрейзър Мънро. — Съдията записа името в бележника си. — Вероятно за вас ще е от значение и факта, че клиентът ми е бил извън страната за по-малко от четиридесет и осем часа и доброволно се е върнал в Англия. Обвинението, че не е уведомил пробационния си инспектор, не е докрай вярно, Ваша Чест, тъй като клиентът ми се е опитал да се свърже с госпожица Бенет и когато не е получил отговор от нейна страна, е оставил съобщение на телефонния й секретар. Записът може да бъде предоставен на съда, ако прецените, че е необходимо.
— Ваша Чест — продължи тя, — тази нетипична грешка е единственият случай, в който клиентът ми нарушава ограниченията на предсрочното му освобождаване и искам да изтъкна, че той никога не е пропускал, нито дори закъснявал за срещите с пробационния инспектор. Бих желала също да добавя, че с изключение на тази необмислена постъпка, поведението на клиента ми, откакто е освободен от затвора, е образцово. Не само че следва стриктно всички указания, но и възнамерява да продължи образованието си. Наскоро е спечелил стипендия в „Лъндън Юнивърсити“, където се надява да завърши бизнес администрация.
— Клиентът ми искрено се извинява на съда и пробационните служби за създадените неудобства и ме увери, че постъпката му няма да се повтори. В заключение, Ваша Светлост, надявам се, че след като вземете предвид всички тези факти, ще се убедите, че няма основателна причина да върнете този мъж в затвора. — Сара затвори папката си, поклони се и седна на стола си.