Затворник по рождение
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-961-8
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затворник по рождение». Краткое содержание книги:
Ако Дани Картрайт бе предложил на Бет да се оженят в друг ден, нямаше да бъде арестуван и обвинен в убийството на най-добрия си приятел. А когато четиримата свидетели на обвинението са светски персони, неговата версия няма никакъв шанс. Дани е осъден на двайсет и две години и изпратен в „Белмарш“, строго охраняван затвор, откъдето никой не е избягал.
Ала лъжесвидетелите подценяват решимостта на Дани да си отмъсти, както и неумолимия стремеж на годеницата му към справедливост. И в крайна сметка ще бъдат принудени да се борят за живота си.
Най-завладяващият роман на Джефри Арчър след „Каин и Авел“ ще остане в съзнанието ви дълго след последната страница. И ако и това не ви е достатъчно, пригответе се за край, който стъписва и най-пламенните почитатели на Арчър.
— Точно това ми трябваше — отговори Галбрайт.
— Утре рано сутринта ние ще летим до Единбург.
— Което би трябвало да даде достатъчно време на Дьо Кубертен да реши с коя част от фамилията иска да върти бизнес.
— Желаете ли чаша шампанско? — попита го стюардесата.
— Не, благодаря — отговори Мънро. — Един скоч със сода.
— А за вас, господине?
— Да, моля — прие Дани. Когато стюардесата се отдалечи, той се обърна към адвоката си. — Защо според вас банката е отхвърлила искането на чичо ми? В крайна сметка те със сигурност са им занесли новото завещание на дядо ми.
— Явно са забелязали нещо, което аз съм пропуснал — отговори Мънро.
— А защо не се обадите на Дьо Кубертен да го попитате какво ги е усъмнило?
— Този човек изобщо няма да признае, че се е срещал с чичо ви, камо ли пък, че е разглеждал завещанието на сър Алегзандър. Но сега, след като вече имате близо шестдесет милиона долара в банката, предполагам, че ще оспорвате претенциите на чичо ви?
— Чудя се как ли би постъпил Ник — измърмори Дани и потъна в дълбок сън.
Мънро повдигна вежди неразбиращо, но реши да не разпитва клиента си, защото си спомни, че сър Никълъс не беше спал миналата нощ.
Дани се стресна, когато самолетът се приземи на „Хийтроу“. Двамата с Мънро бяха сред първите, които напуснаха самолета. На слизане по стълбите те с изненада забелязаха трима полицаи на самата писта. На Мънро му направи впечатление, че не носят оръжие, което означаваше, че не са от охраната на летището. Когато Дани стъпи на последното стъпало, двама от тях го сграбчиха, а третият бързо закопча ръцете му с белезници зад гърба.
— Арестуван сте, Монкрийф — заяви единият и го повлякоха към колата.
— На какво основание? — попита Мънро, но не получи отговор, тъй като полицейската кола вече потегляше с включена сирена.
Откакто излезе на свобода, Дани всеки ден мислеше за момента, когато ще го разкрият. Единствената изненада в случая беше, че го нарекоха Монкрийф.
Бет не можеше вече да гледа баща си такъв. Не беше разговаряла с него от дни. Макар докторът да я предупреди, тя не можеше да повярва, че е възможно човек да се съсухри така за толкова кратко време.
Откакто баща й се залежа, отец Майкъл го посещаваше всеки ден. Тази сутрин помоли майката на Бет да събере вечерта семейството и близки приятели около леглото на съпруга си. Не можеше повече да отлага последното причастие.
— Бет.
Тя се изненада, когато чу гласа на баща си.
— Да, татко? — отговори Бет и хвана ръката му.
— Кой се грижи за сервиза? — попита той едва чуто.
— Тревър Сътън.
— Той не става за тази работа. Трябва да го смениш, и то скоро.
— Разбира се, татко — послушно се съгласи тя. Не му каза, че никой друг не иска да поеме длъжността.
— Сами ли сме? — след дълга пауза попита баща й.
— Да, татко. Мама е отпред в кухнята, говори с госпожа…
— Госпожа Картрайт?
— Да — призна Бет.
— Слава богу, че е надарена със здрав разум. — Баща й направи пауза, за да си поеме дъх, преди да добави: — Който ти си наследила от нея.
Бет се усмихна. Вече дори усилието да говори изглеждаше пряко силите му.
— Кажи на Хари — продължи той още по-тихо, — че искам да ги видя и двамата, преди да умра.
От известно време Бет бе престанала да му отговаря с „Няма да умреш, татко“ и сега само прошепна в ухото му:
— Добре, татко.
Още една дълга пауза, докато се мъчеше да си поеме дъх, след което промълви:
— Обещай ми нещо.
— Каквото поискаш, татко.
Той стисна ръката на дъщеря си.
— Обещай ми, че ще продължиш да се бориш, докато изчистиш името му. — Ръката му се отпусна безжизнено.
— Обещавам, татко — прошепна Бет, макар да знаеше, че той вече не я чува.
49.
Мънро получи няколко съобщения на мобилния си телефон спешно да се обади в офиса. Сега обаче имаше по-важна задача.
Сър Никълъс Монкрийф беше отведен с полицейската кола до участък „Падингтън Грийн“, където го очакваше нощ зад решетките. Веднага след като се разделиха, адвокатът взе такси и се отправи към „Каледониън Клъб“ в Белгрейвия. Обвиняваше се, задето бе забравил, че сър Никълъс е в пробационен период и му е забранено да напуска страната. Вероятно го беше пропуснал, защото не мислеше за него като за престъпник.