Затворник по рождение
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-961-8
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затворник по рождение». Краткое содержание книги:
Ако Дани Картрайт бе предложил на Бет да се оженят в друг ден, нямаше да бъде арестуван и обвинен в убийството на най-добрия си приятел. А когато четиримата свидетели на обвинението са светски персони, неговата версия няма никакъв шанс. Дани е осъден на двайсет и две години и изпратен в „Белмарш“, строго охраняван затвор, откъдето никой не е избягал.
Ала лъжесвидетелите подценяват решимостта на Дани да си отмъсти, както и неумолимия стремеж на годеницата му към справедливост. И в крайна сметка ще бъдат принудени да се борят за живота си.
Най-завладяващият роман на Джефри Арчър след „Каин и Авел“ ще остане в съзнанието ви дълго след последната страница. И ако и това не ви е достатъчно, пригответе се за край, който стъписва и най-пламенните почитатели на Арчър.
— Етажът е за непушачи — напомни му Дани.
— Глупости — изруга Хънсакър и тръсна пепелта на килима. — Е, колко искаш?
— За какво, господин Хънсакър?
— Не си играй с мен, Ник. Кажи колко искаш?
— Ще призная, че точно преди да дойдете, обсъждах въпроса с моя адвокат и той мъдро ме посъветва да не избързвам.
— И какво ще чакаш? Ти не се интересуваш от марки.
— Така е — съгласи се Дани. — Но със сигурност има други, които се интересуват.
— Като например?
— Господин Уатанаби.
— Блъфираш!
— И той каза същото, като му споменах вашето име.
— Вече си разговарял с Уатанаби?
— Не лично — призна Дани. — Но очаквам да ми се обади всеки момент.
— Кажи ми каква цена искаш.
— Шестдесет милиона долара — отвърна Дани.
— Ти си луд. Това е два пъти повече, отколкото струва колекцията. И аз съм единственият човек на света, който може да си позволи да даде толкова пари за нея. Точно един телефонен разговор ще ти стигне, за да разбереш, че Уатанаби не ми е конкурент.
— В такъв случай ще продам колекцията на части — отвърна му Дани. — Господин Блъндел ме увери, че „Сотбис“ могат да ми осигурят доживотен доход, без да се налага да наводнявам пазара. А по този начин и двамата с Уатанаби ще имате възможност да подберете точно кои екземпляри да добавите към колекциите си.
— А ти ще плащаш по десет процента за всяка продажба — отбеляза Хънсакър, като го сочеше с пурата си.
— Да не забравяме обаче и двайсетте процента от купувача за „Сотбис“ — контрира го Дани. — Нека погледнем фактите в очите, Джийн — аз съм с трийсет години по-млад от вас, така че нямам причини да бързам.
— Аз бих платил петдесет милиона — предложи Хънсакър.
Дани беше очаквал пазаренето да започне от четиридесет милиона, но с нищо не показа изненадата си.
— Аз пък съм склонен да сваля до шейсет.
— Не, ти ще си склонен да свалиш до петдесет и пет — отговори Хънсакър.
— Не и за купувач, който пристига от другия край на света в личния си самолет само за да разбере кой ще наследи колекцията на Монкрийф.
— Петдесет и пет — повтори Хънсакър.
— Шейсет — настоя Дани.
— Не, таванът ми е петдесет и пет милиона. Освен това ще преведа парите в която и да е банка в света, което означава, че ще ги имаш по сметката си до няколко часа.
— Защо не хвърляме чоп за последните пет милиона?
— Защото каквото и да се падне, ти нищо не губиш. Петдесет и пет милиона е последното ми предложение. Приемаш или отказваш?
— Мисля, че ще откажа — отговори Дани и стана от стола си. — Пожелавам ви лек път обратно до Тексас, Джийн, и ми се обадете, ако се интересувате от конкретна марка от колекцията, преди да я продам цялата на Уатанаби.
— Добре, добре, ще хвърляме чоп.
Дани се обърна към адвоката си.
— Бихте ли желали да сте рефер, господин Мънро?
— Арбитър — поправи го Хънсакър.
— Разбира се — съгласи се Мънро.
Дани му подаде монета от един паунд и с изненада забеляза, че ръката на адвоката леко потрепери, когато се опита да задържи монетата на палеца си. Изстреля я високо във въздуха.
— Ези — извика Хънсакър.
Монетата падна върху дебелата постелка пред камината. Беше паднала на ръбчето.
— Да се договорим за петдесет и седем милиона и петстотин хиляди — предложи Дани.
— Дадено — прие Хънсакър, наведе се, взе монетата и я прибра в джоба си.
— Мисля, че е моя — каза Дани и протегна ръка.
Хънсакър му върна монетата и се усмихна.
— А сега ми дай ключа, Ник, за да разгледам стоката.
— Защо да бързаме — отвърна Дани. — Все пак успяхте да видите колекцията във Вашингтон. Ще ви дам обаче каталога с описанието й, който дядо ми е съставил — добави Дани и взе дебелата кожена книга от масата. — Относно ключа, господин Мънро ще ви го предаде веднага щом парите пристигнат по сметката ми. Доколкото си спомням, казахте, че ще отнеме няколко часа.
Хънсакър се изправи и тръгна към вратата.
— И, Джийн. — Хънсакър се обърна. — Постарайте се да преведете сумата преди залез-слънце в Токио.
Дезмънд Галбрайт вдигна слушалката на личната телефонна в линия в кабинета си.
— Разбрах от сигурен източник в техния хотел — започна Хюго Монкрийф, — че имат резервирани места в полет на „Бритиш Еъруейз“ номер 737, който излита от Женева в 8:55 вечерта и каца на „Хийтроу“ в 9:45.