Смъртоносна опасност
- Автор: Батчер Джим
- Серия: The Dresden Files #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-406-0
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Смъртоносна опасност». Краткое содержание книги:
В някои дни е по-добре човек да си остане в леглото.
Глава 32
Размахах ръце и крака, наблюдавайки как камината се приближава застрашително, готова да разцепи черепа ми. В последния момент зърнах нещо размазано в бяло и розово и се стоварих върху Томас, събаряйки го върху каменната стена. Той изпъшка, а аз се изтърколих от него и останах да лежа без дъх на пода. После се надигнах на четири крака и го погледнах. Томас беше увил една розова хавлиена кърпа около хълбоците си, но дали заради скоростта му на придвижване, или заради удара, тя се беше свлякла настрани. Гръдният му кош беше леко изкривен и ребрата му имаха странна форма.
Той ме погледна с изкривено лице.
– Ще се оправя. Внимавай!
Обърнах се и видях, че Лидия се приближава към мен.
– Идиот – изсъска тя на Томас. – Какво си мислиш, че ще постигнеш? Така да бъде. Току-що те добавих в списъка.
Майкъл се шмугна между мен и обладаното момиче, а мечът в ръцете му изпълни стаята с леко сияние.
– Стига толкова – рече той. – Връщай се обратно.
Започнах да се изправям и изхриптях:
– Майкъл, внимавай.
Лидия отново се изсмя уродливо и се наведе нап-ред, притискайки гръдната си кост към острието на Аморакус.
– О, да, сър рицарю. Да се върна или какво? Ще убиеш това бедно дете? Не вярвам. Доколкото си спомням, този меч не е способен да пролива невинна кръв, нали?
Майкъл примигна и ме стрелна с поглед.
– Какво?
Изправих се на крака.
– Това е истинската Лидия. Не е някакво магическо създание, каквото сме виждали и преди. Кошмара я е завладял. Каквото и да причиним на тялото на Лидия, то ще остане завинаги с нея.
Момичето погали с длан гърдите си под изопнатата блуза, облиза устните си и впери в Майкъл кървавите си очи.
– Да. Просто едно малко невинно агънце, което се е отделило от стадото. Не искаш да я нараниш, нали, рицарю?
– Хари – каза Майкъл, – как ще се справим с това?
– Ще умрете – измърка Лидия.
Тя се хвърли върху Майкъл, протегнала едната си ръка, за да отбие настрани острието на меча.
Когато беше нападнала мен, аз не бях успял да й се опра. Но Майкъл имаше опит и бойни навици. Той остави меча да падне на пода и отстъпи назад. Сграбчи ръцете на Лидия, които се протягаха към гърлото му, завъртя се и я метна върху дивана. Диванът падна назад и тялото й се претърколи в другия край на стаята.
– Отвлечи й вниманието! – извиках аз. – Ще успея да го изгоня!
Последните думи извиках в движение, докато тичах към спалнята си, за да намеря нужните съставки за екзорсизма. В стаята цареше пълен хаос. Започнах да ровя наоколо, а във всекидневната Лидия отново изкрещя. Последва нов удар, който разклати стената до вратата към спалнята, чуха се и звуци от борба.
– По-бързо, Хари! – изхриптя Майкъл. – Много е силна!
– Знам, знам!
Отворих вратата на килера и започнах да събарям нещата от рафтовете му, вместо да ровя из тях.
Зад резервните флакони с пяна за бръснене успях да открия пет кутийки със свещички за рожден ден от ония, които колкото и да духаш, не можеш да угасиш, и трикилограмова торба със сол.
– Добре! – извиках аз. – Идвам!
Майкъл и Лидия лежаха на пода; той я беше обхванал с крака, а с ръцете си придържаше нейните зад гърба в някакво подобие на двоен нелсън18.
18 Вид хватка от борбата. – Б. пр.
– Дръж я така! – изкрещях аз и затичах в кръг около тях, като отблъснах встрани креслото и столчето за крака, изритах всички килими и черги и накрая издърпах последната изпод Майкъл. Лидия се бореше с него, гърчеше се като змиорка и крещеше с цяло гърло.
Отворих торбата със солта и ги обиколих още веднъж, изсипвайки солта в кръг. При следващата обиколка поставих свещите, като около всяка изсипах купчинка сол, за да не паднат. Лидия видя какво правя, отново изкрещя и удвои усилията си.
– Flickum bicus! – извиках аз, вливайки набързо малко енергия в лекото заклинание.
От усилието ми се замая главата, но свещите пламнаха и кръгът от сол започна да акумулира сила.
Изправих се, протегнах ръка и влях допълнително енергия, превръщайки кръга във вихър, който се въртеше около трите същества: Лидия, Майкъл и Кошмара. Вихърът се въртеше все по-бързо и се вдълбаваше в земята. Почти можех да видя как Кошмара се вкопчва още по-здраво в Лидия. Сега ми трябваше само да уловя точния момент, за да зашеметя Кошмара и да го задържа за миг, за да може екзорсизмът да го прогони отвъд.
– Азортрагал! – извиках аз името на демона. – Азортрагал! Азортрагал! – Протегнах ръка и се концентрирах. – Махай се!