Смъртоносна опасност

– Добре – отвърна той. – Аз ще...

В този миг през главата ми мина една мисъл и аз дори не чух думите му.

– Хари? Хари, добре ли си? – попита той.

– Хрумна ми нещо – казах аз. – Аз... Тук има нещо, което не е наред. Нямаш ли това усещане?

Той само примигна.

Поклатих глава.

– Ще си помисля. Ще си запиша някои неща. Ще се опитам да разплета тая каша. – Тръгнах към вратата. – Хайде. Ще те изпратя.

Майкъл ме последва към изхода, но тъкмо когато сложих ръка върху дръжката, вратата внезапно се разтресе от няколко бързи удара, които едва ли можеха да бъдат наречени почукване. Стрелнах го с поглед; без да каже нито дума, той отиде до камината и взе ръжена, който беше облегнат на купчината дърва. Върхът му сияеше в оранжево-червено.

Когато вратата ми се разтресе от нова поредица силни удари, аз рязко я отворих и отстъпих встрани.

В стаята, залитайки, влезе слаба, средна на ръст фигура. Мъжът беше облечен с кожено яке, дънки и кецове и носеше бейзболна шапка на „Чикаго Къбс“. Държеше калъф за пушка от черна пластмаса и миришеше на пот и женски парфюм.

– Ти! – изръмжах аз.

Сграбчих го за раменете, преди да успее да възстанови равновесието си, и го блъснах силно към стената. Нанесох му силен удар с юмрук в челюстта, усещайки с наслада болката в кокалчетата на пръстите си. После го сграбчих с двете си ръце за реверите на якето и с ръмжене го запратих на пода на всекидневната.

Майкъл пристъпи напред, стъпи с обутия си в ботуш крак върху врата на неканения гост и поднесе нажежения връх на ръжена към очите му.

Томас пусна калъфа и вдигна нагоре ръцете си с разперени пръсти.

– Господи! – изпъшка той. Месестата му долна устна се беше цепнала и от нея сълзеше нещо бледо, розовеещо, което изобщо не приличаше на човешка кръв. Погледнах кокалчетата на ръцете си и видях, че по тях е размазана същата течност, която отразяваше светлината на огъня. – Дрезден – изфъфли Томас. – Не върши нищо необмислено.

Пресегнах се и свалих шапката от главата му. Черната му коса се беше разпиляла по раменете.

– „Необмислено“? Като например да те предам и да оставя група чудовища да изядат приятелката ти?

Погледът му се отмести към Майкъл, след което се върна към мен.

– Господи, почакай. Не стана точно така. Ти не видя какво се случи след това. Поне затвори вратата и ме изслушай.

Погледнах към отворената врата и след кратко колебание я затворих. Нямаше смисъл просто на инат да оставя гърба си незащитен.

– Не искам да го слушам, Майкъл.

– Той е вампир – рече Майкъл. – И ни предаде. Сигурно е дошъл, за да се опита да ни измами отново.

– Смяташ ли, че трябва да го убием?

– Преди да е наранил още някой – рече Майкъл.

Гласът му беше монотонен, незаинтересуван. Плашещ всъщност. Леко потреперих и се загърнах още по-плътно в халата ми.

– Виж какво, Томас – казах аз. – Имах адски кофти ден и се събудих само преди половин час. Не те съветвам да ме предизвикваш.