Последният оракул

Стисна свободната й ръка и се издърпа надолу към нея. После запъна крака от двете страни на отвора. Росауро вдигна очи към него. Дори на мъждивата светлина Грей видя дивата паника, изкривила лицето й.

Грей замахна с кинжала. Водата вече му беше отнела един колега и той нямаше намерение да губи втори по същия начин. Острието сряза каишките на раницата на Росауро, която беше всмукана наполовина в каменното гърло заедно с ръката й. След като я освободи от каишките, Грей я прихвана под мишниците и напъна с ръце и крака.

В първия миг не можа да помръдне жената. После раницата потъна няколко сантиметра навътре в канала, освободи вакуума и Грей успя да издърпа Росауро. Политна назад, както я беше прегърнал, и остави на течението да ги отнесе към светлината и стълбището.

Между водата и тавана беше останало трийсетина сантиметра разстояние.

Отекна стържещ бумтеж на трошащи се скали. Течението изведнъж ги заподмята по-силно — стената в дъното беше поддала.

Грей се хвърли напред, Оттласна се от дъното към наводненото стълбище и останал без дъх, изскочи от водата право в ръцете на Лука. Циганинът помогна на Грей да извлекат Росауро по стълбите. Тя кашляме и се давеше. От устата и изригваше вода при всеки напън, но помежду им успяваше да глътне по малко въздух.

Малко, но достатъчно, за да изграчи псувня на испански, която би опърлила и космите в ушите на Ковалски. Зад тях водата стигна до тавана и ги подгони по петите.

— Време е да се махнем оттук — каза Грей. Издърпа Росауро на крака и махна на Елизабет и Лука да излизат. Коленете на Росауро се подгъваха, но подгонена от водата, тя събра достатъчно сили да се затича без чужда помощ. Лявата си ръка държеше свита в лакътя и притисната към гърдите — щадеше я. Вероятно беше разтегнала някое сухожилие в каменното гърло.

Тичаха по стълбите, преследвани от врящата и трещяща вода.

Елизабет първа стигна до кръглата дупка в стената, промуши се с краката напред, увисна на ръце и тупна от другата страна.

— Давай! — извика Грей на Лука, който се поколеба за миг.

Лука се подчини и изчезна през отвора.

Грей помогна на Росауро да се промуши през дупката в черния мрамор. Тя увисна на здравата си ръка, после скочи. Грей я последва с минимална преднина пред водата, която вече заливаше последното стъпало.

Той отскочи встрани и дръпна пръстите си миг преди вълната да достигне вратата и да я затръшне, запечатвайки прохода. Грей се приземи на пода и погледна нагоре. Мраморната врата беше монтирана под ъгъл и се въртеше само в едната посока. Водното налягане я държеше затворена.

Автозапечатване.

Обръщайки се, Грей чу в клисурата навън да ехти рев. Блесна светкавица. Вряща бяла вода помиташе дъното на падината. Клисурата също се наводняваше, но този път причината беше естествена, а не резултат от необмислената постъпка на Грей.